Хари Бингам
Наследството на Градли (8)

6

Луиджи влезе през стъклената врата в края на залата. Размени някоя и друга обидна реплика с италианците, които работеха в банката на твърда заплата, и изпрати въздушна целувка на секретарката, която от известно време се опитваше да прелъсти. После дойде до бюрото си, тръшна кафето и геврека си на плота и се облещи срещу Матю.

— Санта Мария! Теб май не ти е верен часовникът, приятелю. Да нямаш възпаление на мозъка? Нищо сериозно, надявам се. А това тук какво е?! — Луиджи вдигна спретнатата купчинка листа от бюрото си и впери в нея невярващи очи. — Прилича ми на свършена работа. — Помириса хартията. — Мирише на свършена работа! — Лицето му придоби набожно изражение. Разчисти част от бюрото си и коленичи на стола. — Боже милостиви! Сполетяло ме е чудо, за което съм недостоен! — Изведнъж стана сериозен, изправи се и се зачете. — Говорил си с Токио за излишъка в търговския баланс?

— Да — каза Матю. — Цифрите изглеждат чудовищни, много над споразумението, но токийският пазар май не се е уплашил. Нашият икономист там твърди, че ако се анализират данните, това са главно единични сделки. Всъщност в „Уолстрийт Джърнъл“ има верен анализ на темата.

Луиджи се опули от изненада, но прелисти свитъка хартии до съответната статия, която бе отбелязана с цветен маркер. Очите му пробягаха по текста.

— Хм. Значи нищо страшно.

Матю се поколеба за момент.

— Не съм убеден — каза той. — Ако съм разбрал правилно заглавията, италианската преса изглежда по-разтревожена.

Луиджи проследи пътя на мислите му. Не самите данни имаха значение, а начинът, по който бяха отразени и интерпретирани. Ако италианските инвеститори ги разберяха погрешно заради неправилно представяне, може би щяха да си направят грешни изводи за търговската стратегия на банката, докато не се убедят в противното. Луиджи се зачете във факсимилетата от италианската преса.

— Интересно. Знам, че Банка ди Рома трябва тъкмо сега да затвори една къса позиция в йени. Как ли ще реагират? — На прост език изказването на Луиджи гласеше, че на Банка ди Рома й бе нужно да закупя йени, но ако имаше съмнение, че цената на йената ще скочи нагоре, трябваше да се действа бързо, за да се изпреварят събитията.

Луиджи беше добър дилър. Той прегледа останалите документи и вдигна телефона. До края на работния ден нямаше да пусне слушалката за повече от няколко минути. В момента проверяваше фактите, пробваше нагласите, бъбреше си с други дилъри и инвеститори, опитваше се да напипа пулса и настроението на пазара. Всяка идея поражда десет други, а когато нюхът на Луиджи го поведеше в някаква посока, той я следваше с готовност. Луиджи сякаш забрави за Матю и не му продума повече.

До осем и трийсет, когато останалите трима дилъри — Андерс, Кристина и Жан-Франсоа — заеха местата си, валутните пазари бяха набрали скорост. И тримата реагираха като Луиджи на внезапната трансформация на Матю. Бяха пестеливи в похвалите, предпочитаха да изчакат колко ли време ще го държи.

Луиджи позвъни в Банка ди Рома, като остави разговора да се чува от високоговорителя на телефона. Двамата колеги си побъбриха приятелски няколко секунди, после минаха на въпроса.

— Ти по-добре виж как ще закриеш тая къса позиция с йената. Видя ли цифрите? Днеска яко ще те изпържат, освен ако някой не се смили да те измъкне.

— Глупости, Луиджи — отвърна оня от Банка ди Рома. — Хич не ни пука за йената. Позицията не е къса, а и данните за месеца не са категорични. Токийската борса почти не реагира.

От това Луиджи разбра достатъчно. Ако на Банка ди Рома наистина й бе безразлично какво ще стане с йената, техният дилър нямаше да се опита да продължи разговора. Луиджи се видя изправен пред дилема. Колебанието му трая толкова кратко, че Матю, който внимателно следеше разговора, едва го забеляза.

— Амико мио — каза Луиджи — пазарът не реагира, понеже информацията беше скапана. — Той обобщи накратко причините, поради които йената не бе поскъпнала. — Ако се опиташ да се измъкнеш прекалено бързо, моите приятелчета тук на борсата ще те прецакат. Трябва да закриеш тази позиция, понеже следващата седмица от Токио и Рим се задават все по-големи числа и един Господ знае какви ще са курсовете до петък. Само че първо мисли и карай полека.

Човекът от Банка ди Рома се успокои видимо. Той зададе още един-два въпроса за снощния курс и поиска подробен съвет как да действа — ставаше въпрос всъщност за огромна сума. Луиджи му обясни стъпка по стъпка и си обещаха да се чуят пак. После звънна другият телефон и Луиджи трябваше да прекъсне разговора.

През целия ден Матю се стараеше да пресява лавината от информация, която заливаше банката, и да запаметява всичко ценно. Докато сортираше фактите, си даде сметка, че въпреки страхотното напрежение четиримата дилъри правеха това със завидна лекота. Толкова се бе съсредоточил, че стана единайсет и половина, а той още не бе отишъл за кафе. Луиджи забеляза този пропуск, вдигна наполовина изядения си геврек от кошчето за боклук и ловко цапардоса Матю по главата.

— Не забравяй, че засега отговаряш за кафетата!

В пет и половина следобед валутният пазар утихна. Ураганът, бушувал в Лондон цели девет часа, отмина към Ню Йорк. От Ню Йорк щафетата щеше да се прехвърли в Чикаго и после в Сан Франциско. После от Западното крайбрежие — в Токио, а малко по-късно в Хонконг и Сингапур. Вахтата на азиатските валутни пазари е дълга и самотна, докато слънцето прекоси два континента и европейските дилъри се събудят и включат в безкрайната игра. Матю помогна на екипа да приключи деня, като провери дали всяка сделка е правилно описана и документирана. Благодарение на него екипът завърши работния ден само петнайсет минути след затварянето на борсата. Всички останали дилъри още се бореха с листчета хартия, псуваха и роптаеха.

Луиджи бързаше за любовна среща, или поне така каза. Грубиянските шегички на Андерс и Кристина по негов адрес недвусмислено намекваха, че каквито и ангажименти да имаше до вечеря, щяха да бъдат изпълнени е хоризонтално положение, и то в компания. Матю заклещи Луиджи на вратата.

— Искам да те питам нещо. Защо не прецака оня тип от Банка ди Рома тази сутрин? Той щеше да се остави да го прецакаш, само да беше поискал.

— Матео, Матео! — снизходително отвърна Луиджи. — Ако искаше да се измъкне, той щеше да се опита да сключи множество сделки с колкото е възможно по-голям брой различни банки. Всички щяха да го прецакат, но той щеше да знае, че поне е опитал. Той обаче ми се довери. Аз покрих около шейсет процента от позицията му по курс, изгоден и за двама ни. Сега ми е благодарен тъй като тази сутрин се бе уплашил, а пък аз не го прецаках, когато ми беше в ръцете. С Банка ди Рома имаме сериозен бизнес, а сега аз за тях съм герой. Сеньор Матео, знай, че можеш да изкараш много пари, като прецакаш тоя и оня, но това става само веднъж. Ако искаш клиентите да те уважават и да идват втори път, обслужи ги както трябва.

Луиджи пое за срещата си, но на излизане се обърна и намигна на Матю.

— Кой знае? Ако прецакваш и най-добрия си клиент по веднъж в годината, той може и да не забележи.