Хари Бингам
Наследството на Градли (26)

12

— Жорж, скъпи, къде загубил? — Всъщност Кики знаеше перфектно английски, но същевременно разбираше, че френският акцент и заваленият говор звучат страшно секси.

— Добре съм. Виж какво, можеш ли да дойдеш веднага в квартирата ми? Трябва да те видя.

— Сега, скъпи? Аз сега тъкмо излиза. Имам шапка на главата.

— Ти все тъкмо излиза. Поръчал съм ти такси, което в този момент те чака пред хотела. Искам да се видим.

Тя спря за миг, колкото да помисли дали си струва да го подразни още малко.

— Окей, Жорж. Но ти длъжен възхити на мой нов костюм. Днес купила.

Джордж й обеща.

— Ама аз наистина трябва излиза, затова дойде при теб само две минути.

— Нямам нищо против.

— Може би само един минут, ако трябва приготвям се! — За Кики да се „приготвя“ означаваше половин час да оглежда критично безупречния си грим и да забравя скъпа козметика по чуждите бани.

— Кики, ако трябва, аз лично ще ти направя педикюр. Само се размърдай!

Тя все пак дойде. С час и половина закъснение, разбира се, и с плик с покупки от „Харви Никъде“ в ръка. Костюмът й наистина беше фантастичен. Коралово розов като излят по тялото й, той явно си струваше грешните пари, които бе броила за него. Джордж го похвали значително повече, отколкото заслужаваше, и много по-малко, отколкото на нея й се искаше.

Кики дразнеше Джордж повече от всичко останало, но го и привличаше неудържимо. Между тях никога не бе имало нищо, ако не се брои целувка по бузата на едно новогодишно парти в Монако, която навремето бе означавала много за него, но — види се — нищо за нея. Той беше грубоват и набит и със съответните дрехи лесно можеше да мине за фермер, а тя — изящно миньонче, с винаги ярка премяна и резки движения, като птичка, която прехвръква от клон на клон. Не си подхождаха дори като приятели, но Джордж не я бе изпускал от поглед при всичките й пътувания между Монако, Лондон, Ню Йорк, Палм Бийч и Милано, чак до бащиния й замък в долината на Лоара.

Самата тя не даваше вид да си пада кой знае колко по Джордж, във всеки случай не повече, отколкото по който и да било друг. Въпреки това, където и да пътуваше, винаги намираше време да намине към лондонския му апартамент. Сядаше на дивана, показваше му най-новите си покупки, разпиляваше пудра и грим по масичката, вадеше снимки от баловете, на които бе ходила напоследък, съветваше се с него какво да облече на следващия бал, погалваше го нежно по бузата, викаше му „скъпи“, рошеше косата му и си тръгваше, като го оставяше полудял от страст до следващата им среща.

Най-после Кики слезе от масичката, където му бе устроила цяло модно ревю.

— Жорж, скъпи, ти бил много добър с мене. Но аз мисли ти не искал види мене зарад нов костюм, нали?

Джордж придоби кураж. С няколко изречения той разказа на Кики за завещанието, за бащиното си предизвикателство, за това как го бяха приели братята му, и накрая как той самият разполагаше с три дни, за да намери трийсет и шест бона.

— Кики — завърши тържествено той — имам един въпрос към теб. Винаги си казвала, че моят апартамент ти харесва, че ти е писнало от хотели, когато идваш в Лондон. Е, добре, наемът на апартамента е платен за девет месеца напред, а аз мога да се изнеса още утре. Ако можеш да ме отървеш от него, ще ти бъда вечно благодарен.

Кики слушаше речта му сериозно и с внимание. Когато й се стори, че е свършил, тя каза:

— Но, Жорж, този апартамент прекалено мъжки. Мене нужно нещо по-женствено, разбира? Цял в синьо и златно, това добре, много отива, но вече не на мода, таз година модерни цвят малко по-блед, разбира?

Кики размаха ръка, но явно не й достигаха думи. Въпреки закачливия тон лицето й бе станало сериозно.

— Жорж, тебе много трябва тез пари, да? — Джордж кимна. — И ако аз теб дава пари, ти дава на банкер и той вземе и ти не види повече, да? И ти казва, че твой бизнес много лош, да? Ти вероятно разори? О, Джордж, тогава ти няма пари и аз тебе не вижда повече, защото има скъсани обувки, а аз не обича мъже със скъсани обувки.

Очите й се насълзиха. Тя продължи със запъване:

— Но да кажем, тебе нужни тез глупави пари, понеже ти мъж и твои братя също мъже, да кажем, ти иска изглежда голям силен мъж пред твои братя, значи аз трябва тебе дава пари и тогава ти загуби, но ти много голям силен мъж и не интересува пари, тогава аз теб мрази още повече, защо без пари и защо тебе не интересува, че скъсани обувки, и аз теб не вижда повече!

Кики плачеше неудържимо. По лицето й се търкаляха едри сълзи. Джордж се надигна да й потърси салфетка. Внезапно тя се хвърли в обятията му и зарови лице в гънките на ризата му. Постепенно се успокои, вдигна очи и погледите им се срещнаха. Той се наведе. Трудно бе да се каже кой кого целуна пръв, но след секунда устните и езикът на Кики страстно изгаряха неговите. Дребничкото й телце се притискаше към едрото туловище на Джордж, който я прегръщаше с всичката страст на изминалите години.

Изтекоха няколко минути, но никой не знаеше точно колко. Двамата се отделиха един от друг и се погледнаха. Кики бе спряла да плаче, но бузите й бяха влажни и зачервени. Джордж отново понечи да я прегърне, но тя го възпря.

— Виж какво направил, лош човек! — смъмри го тя, попивайки лицето си с кърпичка. — Ще трябва отново приготвя се. После ние двама отиде намери онез глупави пари. После аз трябва потърси по-подходящи завеси. Какво мисли — нещо в розово? Наскоро видяла чудесен завес в едно много сладко магазинче на Фулъм Роуд, просто прелест! Само че било от коприна, значи трябва отърве от тоз глупав стар диван, защото хич не отива… О, Жорж, ти само проблеми създава!

Тя изчезна в банята. Полудял от страст, Джордж се чувстваше като мечка, подгонила синигерче.

След обичайното време, което й бе нужно да се „приготви“, Кики излезе от банята, безупречна както винаги, и замъкна Джордж при своя адвокат — известен лондонски юрист, назначен за попечител на състоянието й, чиято главна и нелека задача бе да се опита да потисне прахосническите й инстинкти. Човекът с облекчение прие предложението за наемане на апартамента — хотелските сметки на Кики бяха наистина астрономически. Имаше обаче един проблем. Адвокатът беше длъжен по силата на договора за попечителство да изплаща всички сметки на Кики, стига да са в рамките на „разумната пазарна стойност“. За съжаление, за оставащите девет месеца наемът на Джордж възлизаше по договор едва на 27 000 лири стерлинги и въпреки отчаяните протести на Кики, придружени от автентични или артистични пристъпи на припадък, той категорично отказа да плати и пени над тази сума.

Имаше само един изход от положението. Джордж попита Кики дали не би желала да купи колата му. Разбира се, че би желала. Тя дори го смъмри, дето дори за момент бе могъл да допусне, че няма да я иска. Не, нямаше шофьорска книжка — призна тя в отговор на въпроса на адвоката, но как би могла да има, ако не й разрешаваха да си купи кола?

Сделката бе сключена незабавно. Джордж получи 47 000 лири стерлинги в замяна на апартамента и колата си. Парите бяха преведени от сметката на Кики в неговата. От неговата сметка 36 000 продължиха транзит към сметката на „Гисингс“, а оттам — към банката на Балард. Последната операция бе извършена точно в четири часа в петък следобед.

Кики продължаваше да опява на Джордж, че й е провалил деня, като я бе принудил да се среща с оня противен адвокат да говори толкова дълго по телефона и на всичко отгоре да се занимава с търсене на нови дамаски и пердета за апартамента му. Джордж трябваше да я придружи до всички най-модни бутици по Слоун Стрийт, Кингс Роуд и Фулъм Роуд, докато набави всичко необходимо. Със скоростта, с която прахосваше пари, сигурно щеше да профука още поне 50 000, преди да се нанесе.

В два часа в събота следобед Кики внезапно си спомни, че същата вечер е канена на коктейл в Ню Йорк, и хукна към летището да хване конкорд. Джордж отиде да я изпрати. Спряха в салона на първа класа да се сбогуват. Кики се извърна към него, по лицето й се четеше вътрешна борба.

— Сбогом, Жорж.

— Кики…

Джордж искаше да я целуне както преди. За негова изненада тя се съпротиви; очите й го гледаха с нежност, но в тях се четеше твърд отказ. Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата, прегръщайки го като приятел.

— На добър час с твоя ужасна фабрика.

— Сбогом. Не ме забравяй.

Тя си тръгна, а той я изпрати с поглед, докато се скри от очите му. Цялото тяло го болеше от желание. Чудеше се кога ли ще я види пак. Чудеше се също къде ще прекара нощта.