Хари Бингам
Наследството на Градли (145)

1

Комисията за стратегическо планиране не се колеба дълго. Харесаха „Гисингс“. Фирмата успяваше да поддържа добра финансова ефективност, която с малко усилия можеше да се усъвършенства още повече. Произвеждаше качествени стоки. Разполагаше с добра база за маркетинг. Щеше да се превърне в изгоден трамплин за завладяване на европейските пазари от „Орегон Фърничър“.

Разбира се, неконвенционалният подход на Джордж при водене на преговори представляваше известен проблем. „Орегон“ имаха естествена неприязън към подписване на договори, едностранно облагодетелстващи продавача, а освен това мразеха да плащат повече от абсолютно необходимото. Само че, както се бяха постарали да ги убедят Търстън и О’Шей, това бе изключение, тяхното първо завоевание на европейска почва. Веднъж да се ориентират в европейския пазар, щяха да си я подкарат постарому, пък и „Гисингс“ беше дребна хапка. Акционерите на „Орегон“ нямаше и да забележат покупката сред малките промени в годишния финансов отчет. Така че сделката се прие по принцип. Адвокатите на фирмата седнаха с костюмите си по за две хиляди долара и по указания на Търстън внесоха някои дребни поправки в проектодоговора, за да го направят по-справедлив и за двете страни.

Оставаше да се спрат на офертната цена. Ех, да можеше Търстън да надникне в оня бял плик на бюрото на Джордж! През осемте месеца след разгрома на „Аспъртън“ „Гисингс“ бяха реализирали текуща печалба от 200 000 лири стерлинги. За следващите дванайсет месеца можеше да се очакват поне още 350 000 лири, печалба. Дори повече, ако успееха бързо да разширят производствената база.

От „Орегон“ съзнаваха добре, че тези печалби могат да станат още по-големи, ако фирмата премине в техни ръце. Дори да съкратят само десет работни места, а те не се съмняваха, че като нищо ще се отърват от много повече работници, пак ще реализират икономия от 150 000 годишно. Така още през първата година от управлението на „Орегон Фърничър“ фирмата на Джордж Градли ще донесе половин милион лири печалба.

При това положение каква цена да предложат? Обикновено „Орегон“ плащаха размера на прогнозната печалба, умножен по шест, в редки случаи по осем. От друга страна, пазарната стойност на техния собствен акционерен капитал бе петнайсет пъти по-голяма от прогнозната им печалба, така че можеха да си позволят и по-висока цена, без акционерите им да се разбунтуват. Комисията продължаваше да спори. Не можеха да отгатнат по лицето на Джордж каква сума е готов да приеме, защото самият Джордж се намираше от другата страна на Атлантика.

Накрая се споразумяха за една цифра. Решиха да предложат десеткратния размер на прогнозната печалба, която от „Орегон“ смятаха, че ще реализират през първата година. Получи се хубава, кръгла сума — пет милиона лири стерлинги. По принцип би трябвало да свалят малко заради дълга на „Гисингс“ към банката, но този път бяха готови да направят изключение. В края на краищата това бе тяхното първо завоевание на европейска почва! Затова офертата им бе за пълната сума: пет милиона лири стерлинги. Ако Джордж очакваше да получи повече, много му здраве. Търстън и без това се безпокоеше, че сумата може да се окаже прекалено висока, но това нямаше начин да се знае предварително. „Орегон Фърничър“ бързаха.

Комисията за стратегическо планиране прие предложението. Търстън и О’Шей вписаха сумата в поправения проектодоговор и го изпратиха на Джордж с Федерал Експрес. После седнаха и зачакаха. Как ли щеше да реагира той?