Хари Бингам
Наследството на Градли (115)

7

Когато Джордж промърмори на себе си „шах и мат“, той спокойно би могъл да добави и „край на турнира“. Нещата след този ден се развиха светкавично. „Фърничър Тудей“ публикува дълго опровержение, изпълнено с унизителни, многословни извинения. В същия брой излезе и хвалебствена статия под заглавие „Чудото на «Гисингс»“, обилно гарнирана с ласкателства и големи цветни снимки на всички серии мебели. Списанието се задължаваше да публикува безплатно реклами на фирмата на цяла цветна страница в продължение на две години. От „Аспъртън“ разпратиха писма до всички свои клиенти, с които се извиняваха за клеветата. Всички заявки за серията „Блясък“ бяха прехвърлени на сметката на „Гисингс“; нещо повече, могъщият отдел за маркетинг на „Аспъртън“ рекламираше продукцията на „Гисингс“ със същата настървеност, сякаш беше тяхна собствена. Обемът на поръчките бе толкова голям, че „Гисингс“ работеше с пълен капацитет; дори възложиха част от производството на външни изпълнители. Цените им също се бяха вдигнали значително. Сега, без нелоялната конкуренция на „Аспъртън“ и с безплатната реклама, те можеха да си позволят да продават колкото си искат и да си определят каквато си искат печалба.

Джордж успя да върне на постоянна работа всички служители, които бе уволнил в началото. Заплатите се повишиха до предишното ниво, при това индексирани спрямо инфлацията. Джордж дори бе настоял да изплатят на всички годишна премия и се бе наложил въпреки протестите на Уилмът. Настроението в производствения цех и в административната сграда беше по-оптимистично от всякога.

Най-после фирмата носеше печалба. Ако производството се задържеше на сегашното ниво, до края на годината щяха да реализират продукция за три милиона лири стерлинги при десетпроцентна печалба. Това се равняваше на триста хиляди лири годишно. Разбира се, основната част щеше да отиде за погасяване на дълга, но Балард бе намекнал, че ще се съгласи Джордж да задържи една част, за да завърши отдавна отлаганото разширение на фабриката.

— Само не ми разправяй, че тъкмо сега, когато имаме пари, си решил да се правиш на щедър! — подразни го Джордж при една от срещите им.

— Нищо подобно — отвърна банкерът. — Когато една фирма си стъпи на краката и започне да носи печалба, тъкмо тогава има най-голяма нужда от пари. Сега поне имаш къде да ги вложиш, а преда просто щяха да се стопят.

— Е, добре де. Да кажем, че ни трябват малко пари да разширим производствените мощности, за да не разчитаме на външни изпълнители. Тия типове ни смъкват половината от печалбата!

Усмивката на Балард се спотаи зад гъстите мустаци, но очите му заблестяха.

— Какво се смееш? — попита Джордж.

— Смея ти се на теб. Да можеше да се видиш на какво приличаше, когато дойде за пръв път в този кабинет! Изтупан като някакъв плейбой — скъп костюм, спортна кола… А сега си станал истински йоркшърец, а и пипето ти сече за бизнес. Надминал си баща си!

— Надминал съм баща си?! Ти се шегуваш.

— Ни най-малко. Баща ти беше изключителен предприемач. Дето има една приказка, и в тоалетната да го заключиш, ще намери от какво да направи пари. Не го биваше обаче да ръководи голямо предприятие. Всезнайко, само се месеше и предеше на всички. Докато ти можеш да изстискаш най-доброто от хората си. Да беше жив баща ти, щеше да се гордее с теб. Запомни едно нещо: ти можеш да постигнеш много с тази фирма, стига да искаш.

— Стига да искам?! Какво, по дяволите, означава това?

Балард го изгледа:

— Ами завещанието на баща ти? Предполагам, че не си се отказал от милиона.

— Дейвид, няма никакъв шанс да спечеля един милион до изтичането на срока. С малко късмет тази година ще изкараме триста хиляди печалба, догодина може би малко повече. Но ще дойде време да ти изплатим заема, после трябва да реинвестираме в производството и така нататък. Ами че аз до пет години не се виждам да изстискам един милион от тази проклета фабрика! По-скоро шест години, кажи го, седем. Милионите на баща ми никога няма да бъдат мои, и ти го знаеш по-добре от мен самия.

Усмивката на Балард изчезна. Проницателните му очи пробягаха по лицето на Джордж, сякаш търсеха отговора на някакъв въпрос. После старият банкер проговори отново:

— Прав си, Джордж. Ако останеш в „Гисингс“, реинвестираш цялата печалба и гледаш само кое ще бъде най-добре за фирмата в дългосрочен план. До пет години, а най-вероятно и за много повече няма да спечелиш един милион. Ще разшириш производствените мощности, ще разнообразиш асортимента, после ще се мъчиш да продаваш произведеното, след това изведнъж ще се окаже, че стоката ти се харчи, и отново трябва да разширяваш мощностите — тя край няма. Ще ти трябват я пет, я десет години. Едно е сигурно. „Гисингс“ ще се развива, ще укрепва и ще възнагради и теб, и всички останали.

Балард се спря, сякаш не можеше да реши дали да доведе мисълта си докрай.

— Е, и? — подкани го Джордж.

— Просто искам да ти кажа, че има още една възможност. Ти винаги можеш да продадеш фирмата. В момента тя ти носи брутна печалба от триста хиляди годишно, преди облагане с данък. Това означава, че пазарната й стойност е шест до осем пъти по толкова. С малко късмет дори десет пъти. И да приспаднеш половин милион заради дълга, пак накрая ще ти останат два милиона чисти. Дори повече.

Джордж бе изумен. Тази мисъл никога не му бе минавала. Винаги бе очаквал, че ще се класира последен измежду братята си. Предполагаше, че Зак и Мат ще натрупат състоянията си много преди него и единствената му цел беше да не се посрами пред тях. И изведнъж този Балард му казва, че има шанс да ги победи? Да спечели един милион — не, два милиона — и да налапа парите на баща си. Трийсет милиона лири стерлинги! Как ли щеше да се оцъкли Зак? Пък и Матю, какво ли щеше да каже той? Наистина, щеше да му е мъчно за „Гисингс“, за всички ония, с чиято помощ бе успял да измъкне фирмата от разруха. Само че е трудно да устоиш на трийсет милиона лири.

— Кой ще я купи обаче? — попита неуверено той.

— Ако решиш да я продаваш, само ми кажи. Аз ще ти намеря купувачи. Само те моля, Джордж, размисли добре, преди да предприемаш каквото и да било. Просто размисли добре.