Хари Бингам
Наследството на Градли (43)

1

Някъде дълбоко под Уолстрийт компанията „Кон Едисън“ се бе натъкнала на проблем. Дори и днес, в края на двайсети век, много от сградите в Ню Йорк се отопляват с пара, която тече по мрежа от подземни тръби. Системата обикновено работи, но както с всяка стара техника, проблемите не са рядкост. Днес „Кон Едисън“ имаше проблем в Долен Манхатън.

През голяма метална тръба, забучена като комин в уличната шахта по средата на Уолстрийт, бликаше пара. Наоколо се суетяха работници.

За пътниците, които в този момент излизаха на тълпи от спирката на метрото на ъгъла, гледката наподобяваше сцена от Гражданската война. Почернялата от сажда църква зад гърба им сякаш призоваваше към покаяние и саможертва. Кълбата пара, блеснали на утринното слънце, изпълваха като барутен дим тясната траншея на улицата. Отстрани чугуненият Джордж Вашингтон стоеше гордо изправен на пиедестала си пред зданието на Федералния резерв. По-нататък не се виждаше нищо, освен гъст дим и слънчева светлина. Високо горе, по фасадите на сградите, се вееха многобройни американски знамена. Забързаните по улицата човешки фигури можеха с еднакъв успех да минат за победители и победени в епичната битка. Матю облиза устни.

Уолстрийт — най-известната улица в света. През този тесен коридор между фасадите на небостъргачите преминават повече пари, отколкото има в която и да било държавна хазна. На това му се казва богатство. На това му се казва власт.

Матю се чувстваше готов за власт и богатство. Той си купи кафе от един от многобройните павилиони наоколо и свърна във входа на бляскавия небостъргач на банка „Мадисън“. В облаците пара над главата му се вееше американското знаме.

Бе денят на последната игра. Изпитът. Шейсет и трима стажанти се състезаваха за пет места. Матю беше леко притеснен, но в приповдигнато настроение. Обичаше тези игри и беше много добър играч. Този път имаше и едно предимство пред останалите — бе прочел и наизустил съдържанието на папката, която откри в кабинета на Джилиан Маккъчън.

Ако информацията в оная папка бе вярна, днес играта щеше да се различава силно от всичко, което бяха правили досега. Вместо облигации или акции щяха да търгуват с лотарийни билети. Всеки студент щеше да започне играта с хиляда билета. Всички билети бяха за участие в лотария с въображаема награда от един милион долара. По време на играта щяха да се съобщават различни новини, които бяха изредени в отделно допълнение в края на папката. Разбира се, тази информация щеше да се отразява на цената на билетите, която можеше да нараства или спада.

Мечтата на всеки борсов дилър е да узнае бъдещето. Ако всеки ден можеш да отгатваш дори една-единствена ключова информация — да кажем, цената на дългосрочните държавни облигации на САЩ — скоро можеш да оставиш вилата на Лонг Айланд и направо да си купиш остров в тропическите морета. В този решителен ден Матю имаше предимството да знае какво му носи бъдещето.

Папката не съдържаше цени на лотарийните билети, но в нея имаше нещо не по-малко важно. Във всички предишни игри също нямаше фиксирани цени на ценните книжа — те се определяха от пазара. Но в тази игра цените на билетите можеха да се пресметнат с проста математическа формула. Например ако са пуснати в обръщение един милион билета, а голямата печалба е един милион долара, пазарната цена на всеки билет е един долар. Значи ако успееш да го купиш за 99,5 цента, направил си изгодна сделка. А ако след това го продадеш за един долар и цент, реализираш един процент обща печалба.

Тази сутрин, докато Софи спеше дълбоко, Матю прегледа бележките си и пресметна с точност до една шестнайсета от цента как трябваше да се движат цените на билетите, за да спечели играта. Застави се да повтори цялата процедура няколко пъти, докато я научи наизуст. Засече си време. Реши още няколко по-сложни задачи, за да се застрахова за всеки случай. Сега бе единственият му шанс.

Софи се събуди и приседна до него на бюрото. Обикновено закусваха заедно, но тази сутрин Матю бе подранил.

— Изглеждаш притеснен, скъпи — каза тя.

— Така е. Нещо ми се гади. Ти изглеждаш добре — отвърна той.

Добре не бе точната дума за външния вид на Софи. Тази сутрин бе облечена с пепелявосив костюм, обшит със зелено, и с бяла копринена блузка. В Париж полата й би могла да мине за дълга, едва ли не старческа, но тук, в Ню Йорк, разкриваше повече бедро, отколкото много жени се осмеляваха да заголят в банята. Лицето й сияеше от здраве и самочувствие. Матю се чувстваше гузен заради тайната си, но бе вече късно да си признае какво е намислил.

Софи го целуна.

— Не се бой, любими. Ще се справиш. Ако спечелиш, ще получиш заветното място; ако ли не, ще пробваш пак догодина. Какво значение има?

— По-голямо, отколкото можеш да си представиш — кисело отвърна Матю.

Софи закачливо го дръпна за косата.

— Та ти си само на двайсет и две, глупчо! Още имаш време да завършиш следването си. Знаеш, че не си падам по необразовани мъже.

— Ами ако теб те скъсат?

— Каквото е писано. Ще се занимавам с нещо друго.

— Е, твоята е лесна — супермодел, кинозвезда, финансов магнат. Целият свят е в краката ти.

— Тъкмо сега бих предпочела нещо между тях!

Разговорът им се отплесна в шеги и мили безсмислици, каквито обичат да си разменят влюбените. И когато дойде време да заемат местата си в голямата зала за конференции, където щеше да се провежда играта, Матю бе сигурен в две неща. Едното бе, че на всяка цена трябва да го назначат в „Мадисън“. Второто — че никога към никоя жена не бе изпитвал това, което изпитваше сега към Софи.

Студентите се събраха. Поне половината бяха видимо притеснени. Останалите изглеждаха спокойни. Принцеса Фарещи явно се бе примирила със съдбата си, докато Софи и Скот Питърсън бяха невъзмутими както обикновено. Безупречният Диего Бурели, който след броени дни поемаше поста си в Буенос Айрес, се шегуваше с някого на испански по мобилния си телефон, докато нервите на Матю бяха опънати като струни на цигулка.

Джилиан Маккъчън се появи, придружена от групичка опитни дилъри, които щяха да наблюдават изпита.

— Това не е ли Конистън? Шефът на Отдела за постоянни корпоративни приходи?

— А жената до него е Мария Ернандес, царицата на рисковите облигации.

За смразените от ужас студенти невзрачните фигури на Конистън и Мария Ернандес изглеждаха едва ли не като някакви богове, слезли на земята. Джилиан Маккъчън започна да им обяснява правилата.

— За разлика от всички предишни игри днес няма да търгувате с ценни книжа. Ще търгувате с лотарийни билети. Всеки един от вас ще започне с хиляда билета, като всеки билет има шанс едно към милион да спечели джакпот от един милион долара.

Докато Джилиан говореше, Матю с облекчение се убеди, че точно тази игра, дума по дума, бе открил в папката. Последните му съмнения и страхове сякаш се изпариха. Днес, като никога досега, Матю знаеше бъдещето. Играта започна, появи се и първото новинарско съобщение. Фалшификация с лотарията на Уисконсин, повтори Матю наизуст. Пет хиляди билета бракувани. Действително на таблото пишеше, че властите на щата Уисконсин открили банда мошеници, търгуващи с фалшиви лотарийни билети, и конфискували пет хиляди билета.

Матю знаеше точно каква цена да определи. За миг се престори, че пресмята нещо, и после веднага се включи в наддаването. На висок глас обявяваше цените си и питаше останалите участници за техните. Според правилника всеки играч е длъжен да обяви цената си при поискване, както и да не я изменя в хода на сделката, независимо от броя на търгуваните книжа. Няма къде да се скриеш. Не можеш просто да си седиш в ъгъла и да се правиш, че те няма. Това би било пагубно — всички веднага ще забележат, че се страхуваш, ще се скупчат около теб, ще те питат за цената ти и всеки път ще я потвърждават, като видят, че продаваш ниско или купуваш високо.

Матю се радваше, като го питаха за цената му. Той добре знаеше, че при всяка сделка, независимо дали продава или купува, в цената си бе предвидил малка печалба, така че имаше интерес да прави колкото може повече сделки. Още по-голямо удоволствие му доставяше да пита другите за цените им. Успя да се присламчи към най-посредствените играчи и купуваше или продаваше на едро, щом усетеше възможност да направи удар. Невежеството и несръчността на другите бяха златна мина за Матю.

Изведнъж до ухото си чу познат глас:

— Здравейте, мосю Градли. Вашата цена, моля?

Извърна се и видя пред себе си Софи, красива както винаги.

— За всеки друг курс продава е осемдесет и осем, курс купува осемдесет и седем — отвърна той. — Но на теб, любов моя, давам всичко, което имам, за един долар и една целувка.

Матю откъсна от кочана си фиш за продажба. Подписа го и го подаде на Софи да си попълни сама данните. Това бе все едно да издаде празен чек. Софи можеше сега да изкупи всичките му билети за един цент, стига да пожелаеше. Подписът му щеше да потвърди сделката извън всякакво съмнение.

Софи вдигна вежди и с престорена сериозност започна да попълва фиша:

Име на дилъра: Матю Градли

Вид на сделката: Продажба

Купувач/продавач: Софи Клемансо

Брой на продадените билети: 10 000

Цена на един билет: $ 0,01

Обща стойност: $ 100

Час: 09:46

Черно на бяло написаното означаваше, че Матю е продал на Софи 10 000 лотарийни билета по един цент. Ако Софи бе решила да се възползва, Матю щеше да бъде разорен. Дори и Фарещи едва ли можеше да загуби толкова пари наведнъж.

— Ето — рече Софи. — Толкоз за твоите болни амбиции. — После направи нещо, което никой от присъстващите не забеляза. Сгъна фиша на тръбичка, притисна се към Матю, прокара хартийката през илика на ризата му и после я затъкна в сутиена си. — Вземи си го, ако смееш! — подразни го тя.

Матю се притисна още по-плътно към нея и бръкна с пръсти в сутиена й.

— Внимавай! — скастри го тя. — Разрешава ти се да пипаш само фиша, друго не!

— Да оставим сега фиша и да видим какво друго има тука…

Всъщност Матю бързаше. После щеше да изследва на воля съдържанието на сутиена й. Сега го чакаше работа. Той я целуна забързано и се втурна да търгува. Софи поклати глава. Опита се да измъкне листчето, но то се бе загнездило в сутиена й. Нищо, нека си стои. Софи се върна към собствените си сделки.

Матю държеше под око конкуренцията — интересно му бе как се оправят. Скот Питърсън стоеше изправен като някакъв великан сред тълпата дребни японци, скупчени около него. Разменяха си фишове. Гласът на Питърсън обявяваше цени. По дяволите! Цените му бяха абсолютно точни. Матю погледна към Карън Онсли и Хайнц Шифер. И двамата бяха заети. И двамата търгуваха по верния курс.

По дяволите, по дяволите! Матю знаеше, че и Питърсън, и Шифер го превъзхождат интелектуално. Също и Софи, чиито сделки без съмнение бяха абсолютно точни. Цялата му полза от измамата се свеждаше значи до едно — да се издигне до нивото на Питърсън и Шифер. Специално Питърсън изглеждаше много зает, а също и Карън Онсли. Матю не се ползваше с особена популярност сред колегите си, за което си даваше ясна сметка. Силите му се раздвояваха между работата и Софи. Сега, докато той дърпаше другите едва ли не насила да търгуват с него, пред Скот Питърсън имаше опашка от кандидати.

Проклет да е тоя никаквец!

Матю се откъсна за няколко минути от мелето, колкото да събере мислите си и да си налее кафе. Седна на една маса с гръб към стената и се опита да се съсредоточи. Софи го забеляза и отиде при него. Ръката й полека се плъзна към шлица на панталоните му и незабелязано пъхна сгънато листче хартия в гащетата му.

— Мой ред е да ви върна жеста, мосю. Ако ви трябва помощ да го извадите оттам, не се притеснявайте да я поискате.

Тя го целуна и се отдалечи. След миг Матю чу гласа й. Цените й, както можеше да се очаква, бяха абсолютно точни. Софи също беше между популярните студенти и привличаше много купувачи, докато Матю ги отблъскваше. По дяволите тая кучка!

Матю извади хартийката от панталоните си. Беше празен фиш за продажба с подписа на Софи. Усмихна се, но умът му бе другаде.