Хари Бингам
Наследството на Градли (116)

8

Карате си значи най-мирно колата, спирате на светофар и изведнъж се приближава някакъв тип и ви казва: „Моля ви, слезте незабавно и ми предайте ключовете. Току-що предложих на лизинговата фирма десет хиляди за автомобила ви и те се съгласиха да ми го продадат.“ Какво ще направите?

Да предположим, че се овладеете и не му налетите на бой. Да предположим, че успеете да размислите трезво. Първото разумно нещо е да се обадите по телефона на агента от фирмата. Не се и опитвайте да му хленчите за дълг и етика, за взаимно уважение и други подобни глупости. По-добре му кажете: „Десет хиляди?! Ти нормален ли си? Ами че колата е чисто нова, на малко километри, по каросерията няма ръжда, двигателят цъка като часовник. И през ум да не ти минава да приемеш такава смешна оферта!“ Опитайте се да бъдете ясен. Опитайте се да го убедите. И ако смятате, че това ще помогне, прибавете порядъчна доза лични нападки по адрес на нахалника, направил офертата.

С това вашата роля засега приключва. Дошъл е неговият ред, на нахалника. Какво прави той? Същото като вас. Вдига телефона на агента: „Абе, какви ги дрънка оня? Малко километри ли? Че тая бракма е на повече километри от Летящия холандец! Ръждива е до върха на антената, а двигателят кашля като охтичав. Десет хиляди са тъкмо двойно повече, отколкото струва. Взимай парите и дим да те няма!“ Най-вероятно човекът е обиден от гнусотиите, които сте надрънкали по негов адрес, за семейното положение на родителите му и за собствените му хигиенни навици. Сега му е паднало да ви го върне, като ви направи един не особено ласкав личностен портрет.

Отново е ваш ред. После негов, после пак ваш. После пак негов. Войната на думи продължава. Ако позицията на фирмата започне да се доближава до вашата гледна точка, кандидатът за колата ви има избор между две възможности. Може да вдигне офертата или пък да продължи яростно да убеждава агента, че и сегашната е добра. Играта загрубява и още малко взаимни обиди по ваш и негов адрес няма да навредят.

„Хадърли Пасифик“ и Саут Чайна Тръст Банк се намираха точно в тази фаза от процеса. „Саут Чайна“ тъкмо бе изстреляла поредния залп по противника над главите на акционерите си. Сега бе ред на „Хадърли Пасифик“.

Зак и лорд Хадърли седяха в офиса на компанията в Уест Енд, сгърбени над включения говорител на телефона, и провеждаха конферентен разговор със Скоти и Филис Уанг в Хонконг. Всички бяха впечатлени от героичната съпротива, която „Саут Чайна“ оказваше на опитите им да я купят. Ръководството на компанията сякаш се бе отърсило от дългогодишната летаргия и бе преминало в кръгова отбрана, решено да се сражава до последна капка кръв. В битката взимаше превес ту едната, ту другата страна. От „Саут Чайна“ тъкмо бяха разпердушинили офертата на „Хадърли“ като опортюнистична и евтина демагогия.

— Как разбирате последното им изявление? — попита Скоти с пресипнал глас.

— Осем страници грубости и обиди. Единайсет страници повторение на вече известни неща и само една страница, в която се казва нещо съществено — отвърна Зак.

— Трета страница, нали? Прогнозните печалби за текущата финансова година.

— Точно така. Твърдят, че печалбите им до края на годината ще са с трийсет процента по-високи от очакваните на борсата. Ако това е вярно, би трябвало да им предложим с трийсет процента повече от сегашната си оферта.

— А ти вярваш ли, че те могат да реализират подобни печалби? Никога преди не са регистрирали подобен ръст за една година.

— И да, и не. Нямат право да говорят пълни измислици, така че сигурно разчитат все на нещо, за да публикуват подобни прогнози.

— Какво? — изрева Скоти, който не дочака Зак да завърши изречението си. — Да не искаш да ми кажеш, че трябва да увеличим офертата с трийсет процента? — Лицето на Скоти в Хонконг бе станало тъмномораво; без да го вижда, Зак почти си го представи как се пука по шевовете като зрял нар.

— Чакай малко, Скоти. — Зак погледна настрани към тъст си, сякаш очакваше да види предразполагащата му аристократична усмивка. Само че този път Хадърли не се усмихваше. Положението бе твърде сериозно. — Ако анализираш по-издълбоко тази прогнозна печалба, ще видиш, че цялата разлика идва от валутни спекулации. Купуват и продават чужда валута и печелят от разликата в курсовете, това е всичко. Едно е сигурно: те не търгуват на някакъв специален пазар, който съществува само за тях. Доколкото знам, нашите собствени дилъри в Далечния изток съобщават за затишие на валутните пазари. Това може да значи само едно.

Тишината отекваше в стаята. Зак си пое дъх и продължи:

— Те чисто и просто спекулират повече от останалите. Играят един вид хазарт. Няма какво толкова да губят. Ако реализират печалба, ще се позакрепят и ще запазят малко по-дълго независимостта си. Ако загубят, те и без това отиват по дяволите.

— Значи ние тръгнахме да купуваме банка, а изведнъж се оказа, че купуваме казино? — Въпросът бе на лорд Хадърли.

— Да. Само че от теб зависи да затвориш казиното още щом придобиеш правата на собственик.

— Ами ако се откажем? Ние все още можем да се оттеглим от сделката, не е ли така? — Лорд Хадърли зададе въпроса си толкова тихо, че в Хонконг едва ли го чуха.

— Защо да се отказваме?

— Защото нашата цел бе да купим банка, а не казино. Можем ли да се откажем?

Зак млъкна изумен. Само това не бе очаквал.

— Не можем — отвърна накрая той. — Не се разрешава оттегляне на вече направена оферта. Ако изведнъж в книжата на „Саут Чайна“ се беше разкрила някаква огромна необявена липса, тогава щеше да е друга работа, щяхме да имаме повод да откажем да я купим. Но сега нямаме право да оттегляме офертата си само защото обектът е обявил неочаквано големи печалби. Това би било нечувано.

Хадърли безшумно барабанеше с пръсти по лакираната повърхност на бюрото. Това беше единственият знак, че е развълнуван.

— Ти как се виждаш като директор на казино, а, Скоти?

Шотландецът се изсмя. По линията смехът му прозвуча повече като лай на куче.

— Правя, каквото ми наредиш, шефе. Ако кажеш да ръководя казино, ще ръководя казино. Ако кажеш да отворя бардак, ще отворя бардак.

— Ние обаче можем да закрием казиното още щом стане наша собственост, нали така?

— Да — кимна Зак.

Хадърли барабанеше с пръсти по бюрото, дълбоко замислен. Той и семейството му владееха трийсет процента от акциите на „Хадърли Пасифик“. Зак беше мъж на Сара, която сама притежаваше доста солиден дял. Поне този път банкерът имаше да губи почти също толкова, колкото и ръководството на компанията. Като всички старомодни аристократи, Хадърли не обичаше финансовите спекулации и се опитваше да ги избягва, доколкото му позволяваха силите. Но нали все пак тук ставаше дума за краткосрочна спекулация? При това дългосрочната стратегия за придобиване на „Саут Чайна“ си оставаше непроменена.

— Добре, да направим компромис. Ще съставим документ, с който ще разпердушиним всичките им прогнози. Зак, искам да използваш най-силни думи. Искам също така да увеличим офертата, но само с един долар. Четирийсет и шест долара на акция е нашата окончателна оферта. Постарай се това да бъде пределно ясно. Не бих желал да заплатя повече, отколкото струват, само защото някакъв келеш с раирани тиранти е залагал успешно на разликите във валутите курсове.

Зак кимна. Хадърли го изгледа одобрително. Господи, какъв добър зет, помисли си той. От самото начало на операцията поведението на Зак го бе изпълнило с възхищение. Сега зет му щеше да състави такъв отровен коментар по повод на ония шантави прогнозни печалби на „Саут Чайна“, че да ги накара да се засрамят. Зад привидното спокойствие на Зак обаче се криеше уплаха. Благодарение на него „Хадърли Пасифик“ засега печелеше войната на думи, но все някога щяха да заговорят парите. Рискът бе твърде голям. Офертата на „Хадърли“ за „Саут Чайна“ можеше да прерасне в открит търг. Тогава комисионата му от четирийсет милиона можеше да се изпари като дим, а заедно с нея перспективите му за съдружник в „Уайнстейн Люкс“ и в крайна сметка милионите на баща му. Сърцето му се сви от ужас.

Скоти и Филис бяха затворили телефона в Хонконг. В стаята бяха само двамата — Зак и Хадърли.

— Успех — каза виконтът.

— И на теб, Джак — отвърна по-младият мъж.

С течение на времето двамата бяха станали нещо повече от бизнесмен и банкер, дори от тъст и зет. Бяха станали баща и син. Женитбата на Зак и Сара, съдбата на семейната компания, общият финансов интерес ги бяха свързали в здрава връзка. Ако всичко ставаше като на кино, сега бе моментът героите да се прегърнат.