Хари Бингам
Наследството на Градли (105)

6

Отпочинал и с приятен загар след медения си месец, Зак се изправи на катедрата и огледа публиката си. В залата присъстваха само дванайсет души, между които аристократичният Диксън Бандерман, но камерите и микрофоните щяха да предадат посланието му на една много по-широка аудитория, за която по принцип бе предназначено. Тази аудитория го слушаше и гледаше от офиси в Хонконг, Сингапур, Токио, Манила, Тайпе, Сидни и Сеул. Колкото и да бе усъвършенствана, формулата за неплащане на данъци „Рози“ нямаше да успее да заобиколи стриктните закони на Западна Европа и Щатите. Тя бе предназначена специално за Далечния изток, където измами от този вид са практически непознати. Някои финансови министри в региона щяха като нищо да получат инфаркт.

— Добре дошли — започна Зак. — Бих желал да ви представя един нов продукт, който ще лансираме официално след седмица. Нарича се „Рози“…

Зад гърба му се сменяха диапозитиви. На първия диапозитив, насложен върху приятен фон от бледолилав розов храст, пълзящ по каменна арка, се четеше следният надпис: „Противоданъчен пакет «Рози». Ези — вие печелите; тура — данъчните губят!“ Снимката беше на действителната роза „Сара Хейвъркум“ от градината на Овъндън Хаус. Идеята за оформлението на корицата го бе осенила внезапно и Зак много се гордееше с нея, защото тя съчетаваше два от трите му ключа към богатството: противоданъчният пакет и Сара Хейвъркум. Ако се бе сетил как да вмъкне и елемент от „Хадърли Пасифик“, Светата троица щеше да е пълна.

— „Рози“ е доста сложна формула, така че бих ви препоръчал да насочите вниманието на клиентите си към главната й особеност — нейната универсална приложимост на всички финансови пазари в Далечния изток. Ако спечелите, цялата ви печалба си остава за вас, без данъци. А ако загубите, не губите всичко, тъй като част от загубата ви се покрива от данъците. Не цялата загуба, разбира се. Риск все още има, но шансът да спечелите вече е обърнат във ваша полза. При игра на рулетка банката неотменно си взима своя дял. Представете си обаче рулетка, при която банката субсидира печалбите на играчите, при това не лошо. Колкото по-дълго играете, толкова повече печелите. Ние сме се постарали максимално да опростим една по принцип доста сложна идея. Предлагаме на вниманието ви напълно унифициран пакет от бланкови договори, с които да сключвате едни и същи стандартни сделки с всеки отделен клиент. Ако някой дойде при вас да иска специална услуга за конкретни обстоятелства, отговорът е „не“. Продаваме конфекция, а не висша мода. Между другото, изпратили сме цял куп разяснителни материали до всичките ни офиси в Далечния изток. Моля, запознайте се с тях и ги използвайте. Ние сме се постарали да направим всичко пределно просто, разбираемо и убедително.

Зак продължаваше да говори. Той обясни кратко и ясно принципа на данъчната схема. Нарочно не искаше да навлиза в подробности, за да не отблъсне слушателите си. Изложението му продължи около двайсет минути. Накрая с дистанционното устройство извика на екрана първия диапозитив: „Ези — вие печелите; тура — данъчните губят!“ Всяко послание трябва да се повтаря до втръсване — това е златното правило на маркетинга.

— Има ли въпроси?

Главите в залата се поклатиха отрицателно. Повечето му колеги от лондонския офис бяха участвали в разработването на презентацията и я знаеха наизуст. Имаше два-три въпроса от Корея, но те се дължаха на технически прекъсвания на звука и картината. Извън това презентацията явно бе направила добро впечатление. Към края, когато Зак се канеше да обобщи и направи заключенията, постъпи въпрос от някакъв американец в Манила:

— Зак, искам просто да се убедя, че правилно съм разбрал. Твоята „Рози“ е много сладка, но с нея все пак можеш да загубиш и ризата от гърба си, не е ли така? Искам да кажа, ако заложиш много пари на финансовите пазари и нещо се изкофти, при всяко положение губиш, нали? Разбирам, че данъчните власти покриват част от загубите, но все пак основната част си остава за твоя сметка. С други думи, тая формула не ни дава право да се самозабравим и да играем, без да мислим.

— Точно така — отвърна Зак. Не му стана никак приятно, че други му показват слабата страна на идеята му. — Ако не играеш правилно, естествено, губиш. Просто загубата не е толкова голяма, колкото би била иначе.

В този момент Диксън Бандерман стана от стола си и пристъпи напред. След като се убеди, че камерите и микрофоните го хващат изцяло, той се обърна към невидимата публика:

— Вашият въпрос е напълно уместен. Ние всички много харесваме „Рози“ и искаме от вас да я продавате с всички сили на клиентите ни. Но не забравяйте, че нашата фирма има стогодишна история и че отношенията ни с някои от нашите клиенти са също на сто години. Ние не искаме да им продаваме нещо, което може да им навреди, независимо колко пари ще спечелим за кратко време. Ако видите, че някой клиент се опъва, не се опитвайте да му пробутате продукта на всяка цена. Финансовите инструменти са нещо, което трябва да се използва отговорно, но може да се използва и безотговорно. Не искам да изглежда, сякаш продаваме продукт безотговорно, колкото и щедри да са някои от нашите клиенти. Надавам се, че това е ясно на всички.

Диксън Бандерман впери поглед в обектива на камерата. С пронизителните си сини очи и посивяла коса той бе самото олицетворение на отговорния, загрижен банкер. Публиката не отговори, но отговор не бе и нужен. Носеха се слухове, че Бандерман скоро ще стане старши съдружник в глобалната система на „Уайнстейн Люкс“. Ако подчинените му искаха да напреднат в кариерата, имаха интерес да изпълняват каквото им се каже.

Зак, който стоеше до него, кимна одобрително. Разбира се, всичко това бе само за очи. Него конкретно ни най-малко не го интересуваше дали клиентите на фирмата ще спечелят много пари, или ще скочат от покрива. Знаеше само, че колкото повече купуват „Рози“, толкова по-големи стават шансовете му да го поканят за съдружник.

Разпратените рекламни материали съдържаха подробни указания как да се подхожда към клиенти, на които никога преда не бе хрумвало да избягват данъци. Пълни бяха с примери, илюстрирани с графики и диаграми. На корицата на всеки рекламен пакет се виждаше красивата снимка на арката с розите и мотото с „ези-тура“. Материалите бяха преведени на всички възможни езици. Самите брошури бяха триумф на дизайна и полиграфическото изкуство.

Но в цялата тази планина от хартия не се съдържаше нито дума за отговорно отношение към клиентите.