Хари Бингам
Наследството на Градли (103)

4

Какво по-подходящо време за женитба от първото лято на новото хилядолетие! И какво по-хубаво място от величествения парк на Овъндън Хаус? И каква по-красива двойка от младия, блестящ и темпераментен Зак Градли и неговата богата, прелестна и грижовна съпруга? Наистина, би могло мотивите (поне от страна на жениха) да са малко по-чисти, но какво пък — това, дето не го знаем, не може да ни навреди… Препуснала в сватбената си карета с четири снежнобели коня, сияеща сред водопада от кремава коприна и дантели, облегната на ръката на единствения мъж, когото е обичала през живота си, Сара е живото олицетворение на блаженото невежество.

Сватбената церемония бе организирана перфектно. Петстотин души се бяха събрали в селската църква, чиито прозорци звънтяха от мощния им хор. Сара беше с традиционна дълга рокля от кремав копринен сатен с дантели. Всички казваха колко божествено изглежда и — най-важното — бяха искрени. Лорд Хадърли, развълнуван и щастлив, я предаде на жениха с достойнство. За разлика от повечето бащи на младоженки той наистина смяташе, че не губи дъщеря, а печели син.

Лейди Хадърли любезно седна до Хелън Градли, която този ден беше относително добре за състоянието си, макар понякога да се налагаше да й напомнят, че Зак се жени за Сара, а не — както тя си мислеше — Джордж за Вал.

Младоженката и женихът произнесоха брачната клетва ясно и високо, като се гледаха право в очите. Зак този път не бе забравил да си среши косата на път и внимаваше да не я роши с пръсти непрекъснато. Красив, напет и леко самонадеян — със Сара си бяха лика-прилика. Брачната клетва прозвуча напълно искрено, химните бяха изпети с жар, а накрая двамата коленичиха така естествено, сякаш го правеха всеки ден.

След церемонията всички гости се скупчиха в църковния двор, за да изпратят щастливите младоженци до каретата. Конете тази сутрин бяха събудени по-рано от обикновено, за да бъдат изчеткани, опашките им сплетени на плитки, а в гривите вплетени панделки. Сватбената церемония се проточи и яркото слънце ги бе понапекло. Затова, когато Зак и Сара се качиха и кочияшът подръпна поводите, те радостно препуснаха напред, към очакващите ги пълни ясли, торби със зоб, следобедна дрямка и сладка лятна трева. Замаяна от щастие, не на последно място и поради опияняващия мирис на конска пот, Сара настоя да минат по заобиколния път покрай езерото и пое поводите, за да подкара конете в галоп през горичката от другата страна.

За Зак денят също бе незапомнено щастлив. Със или без брачен договор, за него това бе голяма крачка в правилната посока; освен това той наистина харесваше съпругата си. Е, може би малко по-малко, отколкото на нея й се искаше да вярва. Когато тя с неохота остави поводите на кочияша и се отпусна назад на седалката, устните им се сляха в целувка и се разделиха чак когато запотените коне преминаха по чакълената алея към входа на замъка, под дъжда от конфети и радостната врява на посрещаните.

Шпалирът се точеше през цялата розова градина. Зак и Сара, лорд и лейди Хадърли, Джоузефин и Хелън Градли се здрависваха и приемаха благопожелания. Джоузефин през цялото време се притесняваше, че Хелън няма да се справи, но тя седеше изправена като принцеса в плетения стол, стискаше всички подадени ръце и мълвеше благодарности.

Всички поканени присъстваха. Бяха дошли родителите на Хелън Градли, както и майката на Бърнард Градли — Пети, вече пълна въздържателка след дългите увещания и заплахи на лекаря. Отзовали се бяха и някои от многобройните братя и сестри на Бърнард, които се посбутваха неловко в необичайната за тях обстановка.

За голяма изненада на Джордж Кики също бе сред гостите; огромната алена периферия на шапката почти закриваше лицето й.

— Но, разбира се, аз тук — обясни тя. — Моя фамилия и фамилия на Сара близки много поколения. Моя прапрапрабаба омъжила за четиринайсети виконт, или нещо подобно. Във всеки случай Сара и Кейт идвали в мой къща във Франс всяко лято, когато били бебета.

Джордж много се зарадва и двамата с Кики прекараха почти целия следобед заедно. Тя го попита за Вал и лицето му помръкна. Разказа й с няколко думи.

— Аз мисли, че накрай всичко бъде добре, Жорж. Аз мисли, че тя обича те и няма вечно сърди.

На Джордж му стана по-леко, че тя мисли така, макар да съзнаваше, че завеялата и егоцентрична Кики едва ли знае нещо за злопаметността на йоркшърските жени. Тя бе добра приятелка, но би била ужасна съпруга. Приятно му беше да си бъбрят — нищо, че някогашната тръпка отдавна бе преминала. Освен това понастоящем Кики се срещаше с някакъв красив италианец и на драго сърце му разказа всички подробности.

— Казва на теб като приятел, Жорж, ако тоз мъж поразтреби свой ужасен палацо, аз за него омъжи се!

Джордж искрено се радваше за нея и я прегърна, доколкото му позволяваше грандиозната шапка.

Сватбеният прием премина в щастлив унес. Шампанското се лееше, под празничната шатра ехтяха смехове, в центъра на трапезата седеше Сара, сияеща от красота и щастие. Само кумът Матю беше нещо умърлушен. Фиона бе също между поканените, но се измъкна в последната минута, за да не я представят на цялото семейство като „приятелката на Матю“. Сега тя му липсваше, а имаше да готви и реч.

Лорд Хадърли говори пръв — благосклонен, добър и остроумен както винаги. Речта му бе изпратена с овации — добър знак. Зак бе втори; той благодари на много хора за техния принос към този щастлив ден и раздаде дребни подаръци. При всеки подарък, при всяка благодарност каза по някоя шега, която се посрещаше с одобрителен смях. Матю получи сребърна щипка за банкноти — едва завоалирано предизвикателство: „Аз току-що спечелих трийсет милиона. А ти?“ Той пъхна подаръка в джоба си; щеше да го изхвърли по-късно, когато е сигурен, че не го гледат. Зак привърши с благодарностите и се впусна в дълго и леко иронично описание на Сара — как бе хванала поводите, колко величествена бе позата й в каретата, като на някаква римска богиня. Публиката слушаше и се превиваше от смях. После Зак добави със сериозен тон няколко думи на искрено възхищение от Сара и семейството й.

След аплодисментите дойде ред на Матю.

Той извади сгънат лист от джоба си и зачете. Подготвил си бе шестминутна реч, включваща девет основни шегички и няколко второстепенни. При всяка шега театрално поспираше, за да задържи вниманието на публиката. Слушателите му отговаряха с учтив, не особено възторжен смях и накрая го изпратиха с вяли аплодисменти.

Зак се надвеси над масата да му благодари, но очите му го прободоха с леден блясък. И двамата прекрасно знаеха, че тази сватба е поредният гамбит в една партия шах, която щеше да продължи три години. До финала оставаше цяла година, а Зак вече се бе оженил за големите пари, оставаше само да си ги натъпче в джобовете. Очите му издаваха тържеството на победителя, а тези на Матю — неотслабваща амбиция да се бори докрай. Нищо, че Зак го бе победил, Матю щеше да му докаже, че и той може да спечели милион, при това със собствени сили, както баща им искаше. Зак се досещаше какво си мисли брат му. Зад благородната поза на братска любов прехвръкваха искри на враждебност и омраза.

Гостите се пръснаха из парка, докато слугите подготвяха площадката за вечерните танци. Хеликоптерът на лорд Хадърли чакаше покорно на ливадата. Джордж и Кики използваха времето, за да бъдат заедно. Хелън Градли бе докопала отнякъде чаша шампанско и алкохолът я бе съборил. Джоузи я остави да похърква кротко в един шезлонг и тръгна да си търси забавления. Сара, сестра й Кейт и цялото семейство много й допадаха. Успя да си побъбри на воля и с Арабела Куийнсфери — старата приятелка на Зак, с която си размениха сочни клюки за миналото и прогнози за бъдещето на семейния живот.

Както обикновено става в такива случаи, женихът и младоженката не успяха да разменят и дума помежду си в суматохата. Всичките петстотин гости държаха лично да кажат на Сара колко е хубава роклята й, а на Зак — какъв късмет е извадил. Един и същ разговор се повтаряше за петстотен път, но щастливите младоженци (или поне Сара) нямаха нищо против. Времето беше разкошно, настроението повишено, младоженката сияеше.

Матю обаче беше обхванат от мрачни мисли. Той неотдавна бе загубил над 210 000 лири и въпреки предизвикателната поза шансовете му да се види собственик на милион изглеждаха по-далечни от всякога. Той се разхождаше из тълпата и намусено оглеждаше гостите.

Под един кичест кестен се смееха и пиеха групичка колеги на Сара от „Кобург“. По някоя откъслечна дума се разбираше, че това са дилъри, търгуващи с акции на фирми. Матю разтвори мобилния телефон и го залепи за ухото си.

— Виж какво, не е сега моментът… Аз съм на сватба, брат ми се жени… А, така ли, разбирам. — Матю се приближи до дървото и седна на една пейка. От мястото, където седеше, ясно се чуваше какво си говорят ония от „Кобург“ — служебни клюки, пиянски истории. Той повиши глас: — Наддават за „Албион“, казваш? Много странно… А, тия ли? Е, те поне имат пари… Да, да, ясно ми е това. Направили ли са оферта? Колко?… Господи, тия са луди! При наличие на съмнения за измама… — Гласовете и кикотенето в лагера на „Кобург“ секнаха. Матю заора дълбоко: — Аха, сега разбирам! Кой би предположил, че „Албион“ ще извадят такъв коз в последния момент?! Значи каква е нашата стратегия?

Матю се отдалечи от групата, като продължаваше да вика в телефона. Десетина чифта очи от „Кобург“ бяха забити в гърба му. След няколко крачки той затвори капачето на телефона и го постави в джоба си. През цялото време уредът бе изключен.

Като всички неща по света, и сватбата най-после завърши. Здрачаваше се, гостите започваха да се прозяват и разотиват. Зак и Сара щяха да прекарат нощта в петзвезден хотел в Бъкингамшър, а на следващия ден отлитаха на двуседмичен воаяж под слънцето на Тоскана. Зак дори се бе погрижил да ангажира коне за езда в гористите хълмове наоколо!

Двамата се упътиха към очакващия ги хеликоптер, който целият беше украсен с цветни панделки, а на прозореца имаше надпис „Младоженци“. Сара се опита да се сбогува с по-важните гости, но Зак я задърпа към машината — така нямаше да приключат още поне един час.

Накрая се качиха. Зак даде знак на пилота и тежките перки се завъртяха. Лорд и лейди Хадърли, Джоузефин и Хелън, Матю и Джордж и още неколкостотин гости, роднини и доброжелатели махаха с ръце. Перките се въртяха с бясна скорост, та махащите се ръце сякаш се опитваха да ги догонят. Сара изпращаше въздушни целувки през прозореца, а зад нея се виждаше изрязаният смугъл профил на Зак. Хеликоптерът се издигна стръмно нагоре, зави и отлетя в нощта. Ръцете продължаваха да махат неистово, докато светлините на опашката не се сляха със звездното небе.