Хари Бингам
Наследството на Градли (147)

3

Същата събота сутрин, само месец преди крайния срок, определен от баща му, Матю се обърна по гръб в леглото и се загледа в тавана. Ръцете му обгръщаха Фиона, през прозорците на къщичката им нахлуваше слънчева светлина и хвърляше весели отблясъци върху жълтите райета на тапетите. Навън бе тихо, само два гълъба се гонеха по перваза на прозореца и гукаха в захлас. След някакъв си месец Матю щеше да наследи огромно състояние.

Животът едва ли можеше да бъде по-хубав.

Събота сутрин. Двамата с Фиона се бяха любили предишната вечер и още веднъж при събуждане. Любеха се по-малко страстно, отколкото при първите им тайни срещи в Ямайка и Върмонт и след това в Ню Йорк. Фиона бе станала някак по-нежна, вече не беше някогашната задъхана фурия. Бе започнала да го гледа в очите, докато се любят, да го целува и дори да му говори нежни думи.

— Остаряваш! — подразни я Матю. — Вече не дереш гърба ми с нокти, не се въргаляш из цялата стая, не пищиш. Или поне не викаш както едно време. Ще взема да си намеря някоя по-млада, преди да си почнала да си лягаш с ролки в косата.

Тя го ухапа по рамото.

— Мога да те одера когато си поискам. Не е задължително да сме в леглото. Ти само ме ядосай, и кръв ще се лее!

Тя прекара ръка по корема му. Ноктите й оставиха четири успоредни бразди, обагрени в червено. Матю отмести ръката й и я притисна до себе си.

— Е, не се чувствай длъжна, достатъчно съм си добре и без да ме дерат. Аз също остарявам, не забравяй. Навремето смятах, че ако една връзка продължи повече от седмица, има нещо ненормално. А сега се улавям, че кроя планове къде ще си прекараме ваканцията догодина, че и през следващата. Честна дума, още малко и ще почна да се чудя в кое училище да си дадем децата!

Това си беше самата истина. Матю бе започнал да си мисли за годежни пръстени и сватби, за деца и внуци, а само допреди няколко месеца това бе най-сигурният начин да подплаши Фиона и да я прогони завинаги.

Тя се извърна към него и сивите й очи го пронизаха. Той отмахна дългата кестенява къдрица от бузата й. Преди време Матю бе оценявал красотата на тази жена като страничен наблюдател — с хладна обективност. Бе вярвал искрено, че мъжете, за които съществува една-единствена жена, са или лъжци, или импотентни. Сега вече всичко бе различно. За него Фиона Шепъртън бе най-красивата жена на света.

— Е, и какво реши за ваканцията ни догодина? — попита тя.

— Карибите.

— А по-догодина?

— Пак Карибите.

— А в кое училище ще учат децата?

— Момчетата в Итън или Уинчестър. Момичетата в Сейнт Пол.

— Защо смяташ, че вечно ще живеем в Англия? Може да съм решила да се върна в Айова и да отглеждам прасета!

— Добре, че ми каза, трябва да си взема гумени ботуши.

— Сериозно? Във всеки случай от теб ще излезе страхотен свинар.

Двамата се гледаха в очите. Все още не бяха официално сгодени, но за Фиона подобен разговор бе нещо като брачна клетва.

— Мисля си… — започна тя.

— Брей, ти си можела да мислиш? — закачливо я прекъсна той и получи повторно ухапване по рамото. Двамата се сборичкаха в леглото. Беше им приятно да си лежат заедно и да си разменят детинщини.

— Слушай, говоря сериозно — подхвана отново тя. — Мисля си, че е време да направим някои промени в домакинството.

Матю повдигна вежди. Само това оставаше — тя първа да му предложи женитба.

— Става въпрос за моя личен апартамент в малката къща. Крепостта на Фиона. Не съм спала там от месец. Мисля, че не ми трябва повече. Искам всичко между нас да бъде общо.

— Това е прекрасно! Господи, това наистина е прекрасно!

Двамата се целунаха нежно. Матю се почувства още по-щастлив, ако това изобщо бе възможно. За пръв път от началото на връзката им инициативата за по-нататъшно сближаване идваше от нея. Да се откаже от Крепостта на Фиона! Това бе извънредно смела стъпка от нейна страна. Сега вече нямаше къде да отиде, дори да искаше. С това тя му казваше, че повече няма намерение да бяга. Както обикновено в такива моменти в очите й пробяга страх, но само за миг. Страхът вече не я владееше както някога, но сега тя можеше да го усмири с усилие на волята.

Матю блажено я люлееше в обятията си. Само след месец щеше да наследи милионите на баща си, а още не след дълго щеше да се сгоди и ожени за любимата жена. Какво повече можеше да иска от живота?

— Значи си съгласен? — попита Фиона.

— Съгласен? Разбира се, че съм съгласен, глупачето ми! — Матю я захапа за ухото. Тя нежно го ритна с коляно в корема.

— Добре тогава. Разбира се, това трябва да се оформи официално. Твоят дял от апартамента е сто хиляди лири. Имаш късмет, защото няма да ти искам пари за всичките подобрения, които съм направила.

— Представям си. Сигурно си сложила нова завеса в банята…

— Я престани! Инсталирала съм нова телефонна линия за факса с два контакта. Така че не хитрувай, или ще вдигна цената. Във всеки случай надявам се, че до края на седмицата ще ми преведеш парите. И тогава още в петък можем да си поканим гости на нова къща!

Облян в слънчева светлина в топлото си легло, Матю внезапно почувства, че му става студено. Фиона не се шегуваше. Сделката си е сделка. Ако искаш да ползваш половината къща, бъди добър да си платиш.

Матю можеше да й напише чека веднага, още на място. Имаше само една дребна подробност. Нямаше да му остане кръгъл милион.

Само дето не знаеше как да й го каже. Не можеше да й разправи цялата история, защото по този начин щеше да се изобличи като най-долнопробен престъпник. А не можеше да се престори, че няма толкова пари, защото тя лично му бе изплатила премията. Фиона прекрасно знаеше, че може да си позволи 100 000 лири.

— Не съм сигурен — заекна той. — Не може ли да изчакаме малко?

— Защо? Една седмица е предостатъчно време. — Матю усети как тялото й се отдръпна от неговото.

— Фиона, моля те! Аз искам да откупя своя дял от къщата. Просто ми трябва време да събера парите.

— Какво искаш да кажеш? Какво толкова сложно има да идеш и да ги изтеглиш от банката? — Фиона вече лежеше на ръба на леглото. Гласът й бе станал метален и дрезгав.

— Просто това, че ми трябва малко време. Няма нужда да се тревожиш. Аз само искам…

Матю не довърши. Фиона се бе изстреляла като пружина от леглото и трескаво се обличаше. Трепереше цялата. За пръв път от началото на връзката им тя бе поела инициативата да се сближат още повече. Бе готова да се обвърже. И в този момент, в същата тази минута, Матю вече се бе разколебал. Тя познаваше признаците. Колко глупава бе да му се довери! Вече никога нямаше да се довери на никого, особено на мъж! Фиона Шепъртън бе жестоко измамена и отхвърлена още в детството си, а сега раните й бяха безмилостно отворени и кървяха.

Но този път тя нямаше да позволи на болката да я победи. Щеше да се бори и съпротивлява, да избяга и да се спаси.

— Фиона, престани!

Тялото й се тресеше конвулсивно. Извърна се към него.

— Заклевам ти се — просъска тя — кълна ти се, Матю, че ако си играеш с мен, ще те напусна. Нямам сили повече. Ще се върна в Ню Йорк и никога вече няма да ти продумам. Заклевам се! Знаех си, че не мога да ти имам доверие. Знаех си, че на никого не трябва да имам доверие!

Почти облечена, Фиона тъпчеше дрехи в пътна чанта.

— Фиона, не се бой. Ще събера парите. Не исках да кажа това. Не исках нищо да кажа. Ще събера парите и веднага ще ти ги дам. Искам те. Обичам те. Искам да живеем заедно. Не исках нищо лошо да кажа. Всичко е наред. Никой никого не иска да измами.

Матю я хвана за двете ръце и я накара да седне на леглото. Седна до нея. Тялото й продължаваше да се тресе от нервния пристъп, но дишането й започна бавно да се нормализира. Остави се да я прегърне и се насили да слуша какво й говори.

— Никой никого не иска да измами. Ще ти дам парите. Няма никакъв проблем.

Фиона си пое дъх.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Ще изтеглиш ли парите?

— Ще ги изтегля.

Двамата поседяха заедно още няколко минути.

— Извинявай, че реагирах така. Просто… нали разбираш? За пръв път през живота си се… обвързвам с мъж. Помислих си, че искаш да се откажеш…

— Нищо подобно!

— Е, добре тогава. Само гледай да ми върнеш парите. Знам, че сигурно откачам, но така ще бъда по-спокойна. Имам нужда да се чувствам спокойна.

— Няма проблем, обич моя. Още сега ще ти напиша чек.

Той седна на масата и го написа.