Хари Бингам
Наследството на Градли (131)

Пролетта на 2001 г.

Това е чувство, което всички познаваме. Всеки един от нас го е усещал — било на изпит в колежа, било по време на реч, в която сме изтървали нещо необмислено, или след закъснение за вечеря с любимата. Чувството на пропуснатия момент, когато времето ни задминава безвъзвратно. Грешката ни е резултат на моментно разсейване, но е късно да я поправим. Вместо очаквания пастет от гъши дроб отваряме консерва варен боб и се сърдим на хладилника за всичките деликатеси, дето ги няма в него.

Трима млади мъже на име Градли се чувстват именно по този начин. Нито един няма милиона, към който се е стремил. Нито един не притежава сума пари, която дори приблизително да може да мине за милион — освен може би пресметната в рубли. Състоянието на баща им виси като сочен зрял плод над главите им, но няма да ги чака вечно. Датата е 5 март 2001 г., а до срока на Бърнард Градли остават точно 130 дни.

Чувството за пропуснатите възможности. То е в нас, стиска ни за гърлото и не ни дава покой. Сигурно се досещате за какво става въпрос — всеки от нас го е изпитвал.