Хари Бингам
Наследството на Градли (148)

4

Паркът зад адвокатските кантори е приятен във всички сезони, но най-доброто време за посещения е ранното лято, когато големите чинари са яркозелени, а градината е отрупана в цвят и нехае за приближаващата суша, есен и смърт.

Джоузефин реши да се поразходи още малко из алеите, преди да си тръгне. Тя прекара ръка през лицето си, за да провери дали не й се е разтекъл гримът. Това сега едва ли имаше голямо значение. Бликналите й сълзи изненадаха най-много нея самата. Джоузи не беше мекушава, но този път искрено се разплака. Сърцето на възрастния адвокат се размекна. „Много съжалявам, млада госпожице — бе казал той. — Има известни неприятни обстоятелства, пред които не можем да си затворим очите.“ Тъкмо тогава мъката я надви. Смъртта на баща й, болестта на майка й, коравосърдечието на братята й, най-вече откритото презрение на единия… Към всичко това се прибавяше ежедневната борба за насъщния, поддържането на дома, грижите за майката — какво чудно имаше, че сълзите й бликнаха! А сълзите на младите момичета извикват у възрастните господа чувство на дълг и благотворителност. „Ще видим какво може да се направи“ — бе добавил адвокатът.