Хари Бингам
Наследството на Градли (38)

8

Гайдарят спря да свири. Шампанското гръмна, чуха се ръкопляскания. Ханк Дагерт, генерален директор на „Томинто Ойл“, а сега вече и президент на „Абърдийн Дрилинг“ вдигна чаша.

— За нашата най-нова придобивка, за успешното бъдеще на „Абърдийн Дрилинг“ като печеливша съставна част на „Томинто Ойл“!

Дъглас Макензи, директорът на „Абърдийн“, сияеше от радост с празничната си шотландска поличка. Вместо традиционната кама на бедрото си имаше украшение във формата на миниатюрна петролна кула с диамантен връх. Като го видя Дагерт страшно го хареса и Макензи веднага му поръча идентично копие от същия златар.

— А сега за здравето на младия Градли — добави Дагерт. — Ако не беше той, нищо нямаше да стане.

Всички отново вдигнаха чаши и пиха. Чуха се откъслечни ръкопляскания, които Зак прие с характерната си тънка усмивка.

Много неща се бяха случили от скандала на Зак с Ханбъри. Още същата вечер, след като Зак реши, че няма намерение да се извинява, от мобилния си телефон той набра няколко номера един след друг. Първият, на когото се обади, бе ръководителят на отдела за енергийни източници на „Уайнстейн Люкс“.

„Уайнстейн Люкс“ е една от най-големите инвестиционни банки в света, истински първодивизионен гигант. Освен нея има още няколко такива банки — „Голдман Сакс“, „Мадисън“, „Мърган Стенли“, „Мерил Линч“ и може би още една-две — които изцяло доминират световните финансови дела. Всеки път, когато в света на корпоративните финанси настъпи важно събитие — било то раждане, брак по сметка или смърт на корпорация — с положителност до люлката, олтара или смъртния одър присъства представител на някоя от фирмите в този елитен клуб. Лицето му излъчва компетентност и деловитост, а усмивката му загатва, че съдбата на отрочето, жениха или покойника е изцяло в негови ръце.

Зак описа на жената отсреща — делова американка на име Ейми-Лу Мазовиецки — какво точно иска и какво е в състояние да предложи в замяна. Мазовиецки го изслуша и отговори кратко:

— Добре. Ела веднага.

Зак скочи в едно такси и в осем вечерта бе в съответната сграда. Една секретарка го отведе на десетия етаж, където се намираха залите за съвещания. Тя го остави в една от тях с изглед към реката и с поднос чай и кафе. Скоро след това се появи и самата Ейми-Лу Мазовиецки.

— Казвай! — подкани го тя.

Зак разказа накратко историята си. Той бе служител на инвестиционна банка „Кобург“, която бе извършила консултантска услуга с цел закупуване на една петролна компания от друга. Ръководителят на проекта бе пропуснал да открие важен пасив на компанията, обект на сделката, който обаче бе забелязан от Зак. Освен това Зак бе измислил сложни данъчна манипулация, с която да се компенсира въпросният пасив, но шефът му в „Кобург“ го бе отпратил с присмех. Според Зак обаче клиентът си оставаше все така склонен да осъществи сделката на подходяща цена. Но това не бе всичко. Зак смяташе, че клиентът с радост би работил с друга банка, тъй като бе разочарован от „Кобург“.

— Какво предлагаш?

— Аз ще ви свържа с клиента. Ще ви изложа в подробности замислената данъчна операция. Ако изиграете добре картите си, ще спечелите нов клиент, успешна сделка и добър хонорар.

— Какво искаш в замяна?

— Искам работа.

Мазовиецки барабанеше с пръсти по бюрото и оглеждаше ъгловатото, съсредоточено лице на Зак. Интересно. Този младеж не се държеше като на интервю. Не се усмихваше угоднически, не се опитваше да се хареса на всяка цена. Тя бързо взе решение.

— Добре. Може да се договорим, но искам да ти обясня някои неща. Първо. Ние никога не вземаме хора на работа, докато не се убедим, че си струва да ги назначим за дълъг срок. Това означава, че ги подлагаме на серия най-подробни интервюта. За теб няма да направим изключение. Второ, ако решим да се заемем с твоя клиент, по-добре е това да стане веднага. Може и да сме закъснели вече. Това значи, че трябва точно да ни обясниш замислената данъчна операция, а ние ще се опитаме да задействаме нещата. Разбирам, че не можеш да ни съобщиш поверителна информация без изрично разрешение на клиента. Но сега случаят е по-особен. Давам ти честна дума, че няма да се възползваме от информацията в твоя или на клиента ти вреда. И накрая, надявам се, че си готов да не спиш тази нощ. Смятам да поработим няколко часа върху данъчния трик, а после до сутринта ще те интервюираме.

Зак помисли за момент. Явно бе попаднал в свят, безкрайно различен от „Кобург“. Този свят му допадаше и му се прииска да бъде част от него. Но все още се колебаеше.

— Всичко това е много хубаво — каза той. — Боя се обаче, че не мога да приема устни уверения, че няма да злоупотребите с информацията, която ще ви разкрия. В края на краищата аз все още съм служител на „Кобург“.

Зак не даваше пет пари за етичната страна на въпроса, но искаше да изглежда благонадежден в очите на събеседничката си. Не беше сигурен, че е избрал верния подход. Оказа се, че напразно се е тревожил. Мазовиецки му се усмихна.

— Много добре. Ти премина първия изпит. Никога не наемаме служители, които не умеят да пазят тайната на клиента. — Тя измъкна от дипломатическото си куфарче бланка с подпис и дата. „Уайнстейн Люкс“ декларираха, че няма да използват предоставената им от Зак информация без негово изрично писмено разрешение. — Това е стандартната декларация, която издаваме в такива случаи. Още докато идваше насам, наредих да съставят една на твое име, в случай че преценя, че не ни будалкаш.

Нощта, която последва, бе една от най-странните в целия досегашен живот на Зак Градли. Първите три часа от нея той прекара с Мазовиецки и един грохнал от умора данъчен експерт на име Гилингам. Зак им обясни идеята си и наблегна на действията, които според него трябваше да се извършат незабавно. Гилингам бързо схвана за какво става дума. Той забеляза един-два дребни проблема от техническо естество, но се сети как могат да бъдат избегнати. Самият Гилингам имаше доста смачкан вид, но мозъкът му режеше като бръснач. Към полунощ той се поизправи на стола си.

— Стига засега. Убеден съм, че идеята е осъществима. Ако работим без прекъсване, ще я приведем в работен вариант до петък. Честно казано, на мен ми харесва.

Тогава започнаха интервютата.

За някоя обикновена фирма би било нелека задача да уреди серия от интервюта за потенциален служител, която да започне в полунощ и да продължи до шест сутринта. Но „Уайнстейн Люкс“ не беше обикновена фирма. Навсякъде из сградата по цяла нощ имаше осветени офиси — банкерите работеха без почивка, за да спазят сроковете си. Мазовиецки на бърза ръка мобилизира половин дузина свои колеги за 45-минутни интервюта с кандидата. След интервюто всеки един трябваше да й представи подробен доклад. Заповедта бе донякъде необичайна, но в тази институция необичайното отдавна бе станало ежедневие. Никой не се възпротиви.

Интервютата бяха детайлни и безкомпромисно изчерпателни. И най-дребният проблем, забелязан от даден интервюиращ, се докладваше на следващия, който включваше в своето интервю подробни въпроси за пълно изясняване на случая. В „Кобург“ Зак от самото начало се смяташе за по-добър от останалите. Тук далеч не беше толкова уверен. Чувстваше се като ученик, който се състезава с олимпийски шампиони. Когато за четвърти път го запитаха колко езика владее и трябваше да си признае, че знае само английски, започна да се пита дали все пак не бе трябвало да се извини на Ханбъри.

В четири сутринта Зак се сети, че не е ял от обяд предишния ден, и плахо попита дали някъде няма машина за закуски. Интервюиращият — испанец с вид на кастилски аристократ, какъвто си и беше — го погледна донякъде изненадан.

— Какво искаш, пиле или храна? — запита той. — Имай предвид, че при грешен отговор няма да те предложа за назначение.

Зак се засмя и си поиска храна. Испанецът набра четирицифрен номер от телефона на бюрото си и след петнайсет минути една сервитьорка донесе огромен сандвич, натъпкан с деликатеси.

— Някои от нас живеят едва ли не постоянно в тази сграда, така че сме се осигурили с всичко необходимо. В Ню Йорк щеше да получиш най-много претоплена пица и диетична кола. — Испанецът вдигна рамене. Неотдавна конкурентна фирма му бе предложила работа с два милиона гарантирана годишна премия, за да оглави бизнеса им с Латинска Америка; офисът му щеше да бъде в Ню Йорк. Той бе отказал, без дори да се замисли.

Накрая всичко приключи. Вече минаваше шест сутринта. През прозореца се виждаше тъмната лента на Темза, притисната между редици високи сгради и кранове, окичени с идиотски коледни гирлянди. Зак се чувстваше като пребит. Дано всичко това да си бе струвало усилията. Накрая, в шест и четирийсет и осем, Мазовиецки се върна в стаята.

— Честито. Предлагаме ти работа. Длъжността е вицепрезидент в Отдела за корпоративни финанси, на мое директно подчинение. Начална заплата — четирийсет хиляди лири годишно. Имаш право на годишна премия, която се изплаща през юни и зависи от качеството на работата през изтеклата година. Тъй като сега е вече януари, няма да имаме време да оценим работата ти по традиционния начин. Ако предлаганата от теб сделка обаче се осъществи, ще получиш първоначална премия от петдесет хиляди. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм. Разбира се. Условията са идеални. Много се радвам — внезапно забрави умората Зак.

— Добре значи. Съставили сме договор за назначение, но ще го подпишем едва след като те одобри Дик Бандерман. Дик е шефът на корпоративните финанси в Лондон и държи да се запознае лично с всеки новопостъпил. Няма случай да е отменил назначение, но все пак трябва да минеш и през него.

— Разбира се. Кога ще ме представите?

— Веднага. Сигурно е вече долу във фитнесклуба. Хайде да го потърсим.

Мазовиецки и Зак взеха асансьора за подземния етаж. По това време клубът бе все още полупразен, но някои от уредите бяха вече заети. Мазовиецки, която сама имаше явна нужда да свали доста килограми, поведе Зак в този храм на красивото и хармонично тяло. Когато видя този, когото търсеше, тя ускори крачките.

Диксън Бандерман беше възрастен мъж с посивяла коса.

— Здравей, Дик — обърна се тя към него. В ръката си държеше готовия договор. — Позволи ми да ти представя Зак Градли.

— Здрасти, Ейми-Лу. Щом е за теб, винаги!

Гласът звучеше познато. Като на американец, живял дълги години в Англия, или обратното. Посивялата глава се обърна и впери поглед в Зак. Приличаше на някой граф, но Зак вече знаеше, че може да псува като каруцар. Господи, помисли си той. Та това бе същият мъж, с когото се бяха ругали на пресечката предишната вечер. Бандерман също го бе познал. Зак полупритвори очи от ужас. Това бе краят, помисли си той.

— По дяволите, Ейми-Лу, да не си откачила? Ти сериозно ли смяташ да предложиш на тоя невъзпитан нахал петдесет хиляди начална премия?

Зак стисна клепачи. Какъв кутсуз! Наум започна да съставя подходяща ругатня. Ако в един и същ ден му бе писано да получи заповед за уволнение от „Кобург“ и отказ от „Уайнстейн Люкс“, поне трябваше да си го изкара на някого. Потънал в черни мисли, той едва чу следващите думи на Бандерман.

— От изложението ти излиза, Ейми-Лу, че това момче ни е донесло сделка за милиони и че му сече пипето за данъчните игри. А, от собствен опит знам, че той не се дава лесно. Ако сделката стане, копелето заслужава сто хиляди и ти лично ще се погрижиш да ги получи!

За Зак следващите няколко дни преминаха в унес. Двамата с Мазовиецки се обадиха на Дагерт. Зак му каза, че според него, „Абърдийн Дрилинг“ все още не е купена и че заедно могат да измислят начин да предложат приемлива цена. Единственото условие бе „Уайнстейн Люкс“ да бъде незабавно наета като посредник при сделката.

Дагерт се изненада да чуе гласа на Зак, но го изслуша внимателно.

— Сигурен ли си, че ще можем да използваме загубите от високите данъци?

— Деветдесет процента.

— А че „Абърдийн Дрилинг“ още не е продадена?

— Деветдесет процента.

— А колко е вашата комисиона?

Мазовиецки предложи „Уайнстейн Люкс“ да получи процент от икономиите, които „Томинто Ойл“ щеше да реализира. От „Кобург“ бяха предложили покупна цена за „Абърдийн Дрилинг“ в размер на 125 милиона лири стерлинги. Разбраха се комисионата на „Уайнстейн Люкс“ да се равнява на двайсет процента от намалението върху първоначалната цена, което Мазовиецки щеше да издейства. Процентът беше висок, но на Дагерт не му бе до пазарлъци.

— Съгласен. Пратете ми договора по факса, за да го подпиша.

Затвориха и Мазовиецки измъкна бутилка шампанско.

— За сделката. За новата ти работа! — вдигна чаша тя.

Часът бе осем и четирийсет. Зак си спомни за срещата си с хората в „Кобург“. Не можеше да работи едновременно за две фирми. Предполагаше, че от предишното място ще го уволнят, но за всеки случай си написа оставката. Ако го уволняха и получеше тлъста компенсация, това щеше добре да му дойде. Ако ли не, стигаше му шокираната физиономия на Ханбъри на сбогуване.

През дните до края на седмицата Зак работи по двайсет часа на ден, докато не се убеди, че данъчната операция е осъществима на практика. В петък вечер Хал Гилингам обяви, че всичко е готово. Мазовиецки каза само:

— Добре. Приятен уикенд, момчета.

После тайнствено добави, че има да проведе само още един телефонен разговор — „с близък приятел, журналист“.

Зак си тръгна озадачен, но когато два дни по-късно си купи неделния вестник, на първа страница се мъдреше кореспонденция за тяхната сделка, озаглавена „Черна дупка в книжата на, Абърдийн заплашва продажбата“. С търга бе свършено, останалите кандидати се изпариха яко дим. От „Томинто Ойл“ също се ослушваха. Отчаяни, собствениците се принудиха практически да им подарят фирмата без пари. След като се взеха предвид данъчните облекчения и норвежките задължения продажната цена на „Абърдийн Дрилинг“ възлезе точно на 100 милиона лири стерлинги — с 25 милиона по-малко, от цената, предложена от „Кобург“. Комисионата на „Уайнстейн Люкс“ бе двайсет процента от разликата, или кръгло пет милиона. Цялата работа приключи за двайсет и два дни. Дагерт с готовност подписа чека, но поклати глава:

— Ако не обичах толкова петролния бизнес, щях да стана банкер!

Гайдата звучеше все по-мажорно, а вместо шампанско бяха започнали да сервират уиски. Дъглас Макензи се бе усукал около Мазовиецки и я учеше на шотландски танци. Дагерт награби финансовата си съветничка — сериозна трийсет и пет годишна сухарка, и я повлече към дансинга. Зак се усещаше приятно отпуснат и много щастлив. Бе осъществил първата си сделка.