Хари Бингам
Наследството на Градли (149)

5

Вал влезе в кабинета на Джордж, размахала в ръка голям плик в бяло и виолетово.

— Мистър Градли!

— Кажете, мис Бартлет.

— Има писмо за вас от „Орегон Фърничър“.

— Благодаря, можете да го отворите.

Вал знаеше всичко. Нямаше смисъл да се крие от нея, особено след като двамата „землемери“ бяха разбунили духовете във фабриката. Джордж вече й бе разказал за завещанието на баща си, как изобщо се бе озовал в „Гисингс“, за двамата си братя, за разговора с Балард, който пръв го бе подсетил за възможността да продаде фирмата. Разказал й бе за първата си среща с Търстън и О’Шей. Дори бе споделил с нея опасенията си за това, което „Орегон“ ще сторят с „Гисингс“, когато я купят.

Отначало Вал се бе разсърдила на Джордж за потайността му, но постепенно му прости, дори започна да му съчувства. Дълбоко привързана към „Гисингс“, тя допускаше, че и той трябва да е поне толкова привързан към фирмата на баща си. При тези обстоятелства беше напълно оправдано той да се опита с всички сили да я задържи. Двамата обсъждаха надълго и нашироко как би било най-добре да се постъпи.

Преди около две седмици Джоузефин дойде да ги посети, като доведе и Хелън със себе си. Тримата отново обсъдиха положението, а Хелън ги наблюдаваше внимателно, сякаш разбираше какво става. Не след дълго тримата стигнаха до решение. Всички изглеждаха доволни и въпросът не се повдигна повече. Веднъж решили какво да правят, те се чувстваха много по-спокойни.

Сега, докато Вал разкъсваше плика на Федерал Експрес, Джордж я гледаше, вдигнал вежди.

— Колко, мислиш, дават?

Вал вдигна рамене и му подаде договора, докато самата тя прегледа набързо придружителното писмо. И двамата стигнаха до съдбоносната цифра почти едновременно.

— Бре, бре! — каза той. — Пет милиона. И доколкото виждам, не са променили много текста на договора.

— Дали могат да ти преведат навреме парите?

— В това няма съмнение. Тия типове са олицетворение на ефикасността. Не се тревожи.

Вал се усмихна. В дълбоките й сини очи проблесна топлина и хумор.

— Виж ти, щяла съм да се женя за милионер! Няма що, порасна ми работата.

Джордж хвърли презрително договора на бюрото.

— Не се продавай толкова евтино. Пет милиона не са пари. Чакай поне да станеш мисис Строителни машини Градли Лимитед.

Вал се усмихна на шефа си.

— Имам една малка молба, мистър Градли.

— Слушам ви, мис Бартлет.

— Бихте ли ми отделили една минута?

— Разбира се, с удоволствие.

Той я придърпа на коленете си и я целуна.