Хари Бингам
Наследството на Градли (70)

13

Този ден Зак улови три пъстърви, а лорд Хадърли — само две. Когато рибите бяха опечени на скарата и поднесени за вечеря, Зак на шега предложи на благородника да му дава уроци по риболов. Хадърли го контрира, като с гротескни преувеличения показа на гостите как в началото Зак се бе учил да замята въдицата. Зак заяви, че от Бони и Смъдж би станало по-добър учител. Вечерята премина във веселие и закачки.

По време на основното блюдо на Зак му позвъниха от службата. Докато говореше в съседната стая по мобилния си телефон, една от прислужниците му донесе чиния със студено филе, за да не остане гладен. Той се върна на масата чак за десерта.

Вечерята завърши със замайващо изобилие от сирена, ядки, кафе, коняк, портвайн и пури. Гостите се разотидоха чак след полунощ. Семейство Хейвъркум, Зак и още неколцина от поканените се запътиха към спалните си. Сара съпроводи Зак по стълбите.

— Тая вечер ти бе много остроумен — каза му тя. — Двамата с татко направо ни скъсахте от смях. Дори мен, нищо, че съм му чувала всичките шеги безброй пъти.

Зак не можеше да реши коя Сара го привличаше най-силно. Дали тази сега, сияеща цялата в коприна и перли, душата на всяка компания, винаги в центъра на разговорите и шегите. Или другата Сара отпреди няколко часа, мръсна и потна, докато показваше на новия коняр как се чисти оборски тор. Или онази, третата Сара от банка „Кобург“ — стегната и вежлива, акуратна, забързана и делова. Зак с нега си спомни и за някогашната Сара — гола, задъхана, с тяло, прилепено към неговото от милиони електрически искри.

— Баща ти е голям сладур. Майка ти също. Знаеш ли, че се чувствам по-комфортно с твоето семейство, отколкото с моето?

Сара бе с едно-две стъпала по-напред на голямото мраморно стълбище. Портретът на един от далечните предци на сегашния виконт Хадърли, рисуван от известния художник Гейнсбъро, ги гледаше равнодушно; безброй посетители се бяха качвали по тия стълби пред очите му през последните два века. Модата се сменяше, хората си оставаха същите. Сара се обърна.

— Толкова си се изменил. Просто не е за вярване!

Зак усещаше уханието й. Не само на парфюма й, но и нейното собствено.

— Не съм се изменил толкова, колкото си мислиш — меко каза той.

— Какви ги приказваш? Та ти само преди няколко години би се зарадвал, ако се намереше някой да преустрои Овъндън Хаус в търговски комплекс! А преди малко те чух да говориш с баща ми кой е най-добрият начин имението да се опази от бракониери.

— Нямах това предвид.

— А какво?

Зак мълчеше, но тялото му крещеше. Защо тя не чуваше неговия зов?

— Зак! Нали няма изведнъж да развалиш всичко? Не помниш ли колко мъка си причинихме? Аз съм си дала обещание — никога вече! Ние ще си останем приятели, това е всичко.

Той поклати глава. Приятели? Само не и това!

— Сара, аз те искам. Винаги съм те искал. Не познавам друга като теб. Ако не мога да те имам, ще си остана стар ерген.

— Господи, Зак, какви ги приказваш! — Навлажнени, очите й търсеха погледа му, но душата й знаеше отговора. — Зак, скъпи…

Ръцете й се обвиха около него, устните им се сляха, телата им се притиснаха едно в друго, както някога. От тъмния ъгъл на стълбището виконтът на Гейнсбъро мълчаливо видя всичко. Не му бе за пръв път. Хубави девойки и мъжествени авантюристи. История, стара като света…

Тази нощ Зак и Сара се любиха дълго и страстно. Когато настъпи утрото и слънцето надникна в голямото легло, където навремето бе пренощувал самият Уелингтън, двамата спяха дълбоко, прегърнати.