Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Money Makers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
1343alex (2015 г.)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2017 г.)

Издание:

Автор: Хари Бингам

Заглавие: Наследството на Градли

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-99-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1955

История

  1. — Добавяне

6

Оставаше само един малък проблем — да закръгли милиона. Бяха им нужни няколко дни, за да уредят проблема с брачния договор, но накрая получиха нужните документи. Всичките пари на Сара бяха вложени в акционерен капитал на „Хадърли Пасифик“, така че тя просто прехвърли акции за един милион лири от дела си на името на Зак. Това бе много повече от исканата сума, но Сара просто му каза да задържи остатъка.

Зак се обади на брокера си и му нареди да продаде незабавно всичките му акции. С това в сметката му щяха да се съберат милион и три четвърти.

Брокерът повтори всичките му указания и обеща да се обади след няколко минути, за да потвърди продажбата.

Зак си наля кафе от машината, вдигна крака на бюрото и се загледа през прозореца. Беше затрупан с текуща работа, но сега тя можеше да почака. Имаше нужда от почивка. Да, тъкмо от това се нуждаеше най-много — от истинска почивка. Досега всичките си почивни дни със Сара бе прекарал в обсега на дългата ръка на „Уайнстейн Люкс“. Отсега нататък нямаше защо да се напъва чак толкова. С дела си от наследството можеше дори да напусне фирмата или да остане още година-две, да стане съдружник и да понатрупа още пари. А Сара? Тук Зак трябваше сериозно да си помисли. Не можеше да си представи живота без нея, а пък, от друга страна, бе твърде млад, за да се обвърже завинаги. Може би щеше да остане с нея, докато му е интересно, после щеше да й даде пътя. А за деца — дума да не става!

Телефонът иззвъня. Зак се протегна и вдигна слушалката.

— Зак Градли.

— Мистър Градли? Обажда се Джейсън Армитидж, вашият брокер. Страхувам се, че има проблем.

— Проблем ли? — Зак стисна слушалката толкова силно, че тя изпука в ръката му.

— Изглежда, че са установени някакви финансови нередности в „Хадърли Пасифик“. Всичките им акции са замразени. Страхувам се, че не можем да осъществим продажбата.

— Замразени?!

Зак пусна слушалката и с един скок се озова до терминала на „Ройтерс“, който се намираше в ъгъла на малкия му офис. С опитни пръсти набра кода за „Хадърли Пасифик“. Екранът примигна и след миг върху него се разгъна следното съобщение:

При финансова ревизия на Саут Чайна Тръст Банк, понастоящем изцяло притежание на „Хадърли Пасифик“, са установени огромни липси. Образувано е следствие, което се опитва да изясни причините за възникналия проблем. Засега се знае само, че по време на усилията на „Хадърли“ за закупуването й „Саут Чайна“ е извършвала крупни спекулативни сделки на финансовите пазари. По-специално, фирмата е вложила огромни суми в някакъв съмнителен финансов продукт, наречен „Рози“, който е създаден и се разпространява от инвестиционната банка „Уайнстейн Люкс“. Спекулацията се е провалила. Вместо да признае грешката си „Саут Чайна“ е прехвърлила цялата загуба в тайна сметка, като същевременно е вложила всичките си декларирани печалби в публични сметки. По време на кампанията за закупуването й от управата на компанията са изтъквали само декларираните печалби, като същевременно са прикривали огромното изтичане на пари — достатъчно, за да завлече цялата фирма на дъното. Не е ясно дали самата „Хадърли Пасифик“ ще оцелее. Междувременно всички акции на „Хадърли“ са замразени и не могат да се купуват и продават.

Това бе най-големият финансов скандал в Далечния изток за деня; от „Ройтерс“ му бяха отделили цели няколко страници. Зак нямаше нужда да чете всичко. Той с мъка се добра до стола си. Лицето му бе бяло като тебешир и празно като зинал гроб.