Хари Бингам
Наследството на Градли (153)

1

Стана така, както бе обещал адвокатът. Цялото състояние на Бърнард Градли бе наследено от единствената му дъщеря. Първата й стъпка след встъпване във владение на компанията бе да свика заседание на Управителния съвет, на което назначи себе си за президент, а брат си Джордж за изпълнителен директор с годишна заплата от 80 000 лири стерлинги. Заплатата бе скромна за фирма от калибъра на „Строителни машини Градли Лимитед“, при това Джордж нямаше право на годишна премия или на акции на преференциална цена. Вместо това Джоузефин прехвърли на негово име една четвърт от акционерния капитал на фирмата, така че той изведнъж се оказа вторият по важност съсобственик. По-добър стимул от този — здраве!

Няколко седмици Джордж не излезе от директорския кабинет. Поставил си бе за цел да се запознае с цялата дейност. Прочете всички книжа, опита се да вникне в бизнеса, отиде на обиколки по обектите и се срещна с всички мениджъри. Накрая реши, че е научил достатъчно. Не бе на себе си от възторг.

— Тая работа няма край, Вал! — сподели той с годеницата си. — Фирмата има огромен потенциал, при това никому не дължи нищо. Дето се вика, над нас — небе!

Разбира се, Вал се радваше заедно с него. Тя знаеше, че амбициите му имат нужда от поле, за да се развихрят, а „Гисингс“ бе твърде тясна за него. Затова всячески го насърчаваше. За радостта й имаше и друга причина — стягаха се за сватба. Оглеждаха се за нов дом и вече си бяха набелязали няколко прекрасни къщи с дворове, с колкото щеш място за деца и кучета. Джордж искаше голямо куче — лабрадор или може би коли. Вал предпочиташе нещо по-малко — шпаньол или дори териер. Не бързаха; като му дойдеше времето, щяха да се споразумеят и Вал не се съмняваше, че ще постигне своето.

Оставаше да се оправят с „Гисингс“. Свикаха заседание на Управителния съвет, на което Джордж подаде оставка и назначи Вал за директор. Тя щеше да получава неговата мизерна заплата от едно време, но Джордж също се бе погрижил да я мотивира: преписа половината от фабриката на нейно име и — най-важното — върна дълга на Дейвид Балард.

— Честито! — възкликна Балард, като размаха чека. — Само да не ме забравите сега, като вече не ми дължите пари. Няма да изляза спокойно в пенсия, докато ти, Вал, не изкупиш „Аспъртън“, а ти, Джордж, не реализираш петдесет милиона печалба. Казвам ти, Джордж, момчето ми, ако баща ти беше жив сега, нямаше да има по-горд от него!

Джордж си помисли за баща си. Ако старият бе успял някак си да се провре през райските порти, сигурно един ден там щеше да ги чака фирма за арфи и ангелски крила под наем! Ако пък ли можеше да погледне надолу, на голямото директорско бюро на сина си (специална поръчка от „Гисингс“!), щеше да забележи познат предмет — мащабен модел на електрокар върху черна поставка. Подобно на баща си Джордж по-скоро би умрял, отколкото да продаде фирмата.

Вал не си падаше много по сантименталностите, но и тя си бе запазила един малък сувенир — последния факс от Дейвид Търстън и Кели О’Шей. Когато Джордж отхвърли първоначалната оферта на „Орегон Фърничър“, в Комисията за стратегическо планиране бяха съкрушени от отказа. Веднага одобриха по-висока цена от точно шест милиона лири стерлинги, като още същия ден изпратиха новата оферта по факса. Този път Джордж дори не им отговори въпреки серия панически телефонни разговори през океана. Вал реши да си прибере факса за спомен — нали горе на небето имаше още един бивш индустриалец, който ревниво следеше съдбата на някогашната си фирма! Том Гисинг щеше да бъде смаян и горд, че бизнесът му е оценен на шест милиона лири, и не по-малко изумен да види бившата си секретарка в директорското кресло. Вал бе твърдо решена да развие фирмата още повече, а сега, когато дълговете на „Гисингс“ бяха изплатени, започна да крои планове за цялостна модернизация на фабриката. Андрю Уолтърс бе обявил, че смята да се пенсионира преждевременно и Вал назначи Дарън да ръководи технологичното преустройство на фирмата.