Хари Бингам
Наследството на Градли (126)

8

Джоузефин гордо разглеждаше редовете компютърни кодове. Всичко беше изпипано с абсолютна точност. Една добре съставена компютърна програма може да се състои от няколко десетки хиляди команди, всяка от които води до точно определен резултат на дадения етап — поредна стъпка към крайния резултат, зададен предварително от програмиста. Тази нощ тя си бе поставила необикновено амбициозна задача. Самият Миклош Кодай би се гордял с ученичката си, ако подозираше.

Вечерта бе преминала приятно и ползотворно. Майка й, която беше по-добре от доста време насам, сега кротко си дремеше пред телевизора. Джоузи приседна до нея и леко разтри раменете й, колкото да й покаже, че е наблизо. Хелън Градли въздъхна. Нейният свят беше все така замъглен и неясен, но когато дъщеря й се навърташе наоколо, поне се чувстваше в безопасност.

Джоузефин се залови за работа. Когато си почиваше, тя се пресягаше, хващаше майка си за ръката и нежно я масажираше, а Хелън отвръщаше на допира с въздишки на доволство. Джоузи никога не би предпочела доброволно този начин на живот, нито пък майка й, ако можеше да избира, би била доволна мозъкът й вечно да работи на празен ход. Но в нещастието си двете жени научиха неща, за които преди не бяха и подозирали. Джоузи бе открила за себе си удовлетворението да дарява любов без думи, а Хелън за пръв път през съзнателния си живот се чувстваше истински обичана и закриляна като малко дете.

Пръстите на Джоузи бягаха по клавиатурата. Модемът предаваше командите по линията и след секунда получаваше нужните й отговори от множество други компютри, спотаени някъде в безбрежния мрак на зимен Лондон. На екрана се яви нова колонка кодове и търпеливо зачака поредната команда.

Джоузефин се взря в екрана. Само след секунда разбра какво е открила. Устните й се размърдаха в беззвучно възклицание: „Еврика!“ — а ръцете й се протегнаха към клавиатурата. Сега, както я бе учил Миклош, трябваше да пипа много внимателно.