Хари Бингам
Наследството на Градли (114)

6

Курсът на акциите на „Саут Чайна“ спадна още — на трийсет и шест долара. Само за последната седмица те се бяха обезценили с цели два долара и петдесет, или шест и половина процента. Това бе добра новина за Зак, Скоти и Филис, които посръбваха кафе в оная неспокойна утрин. Часът беше едва пет и трийсет; тримата чакаха напрегнато в хонконгския офис на „Хадърли Пасифик“. Самият лорд Хадърли беше в Англия, но държеше да го уведомяват за всяко взето решение по всяко време на денонощието.

— Защо според вас е паднала толкова много цената? — попита Скоти. — Едва ли е само заради затрудненията в търговското корабоплаване.

Вече много пъти бяха обсъждали този въпрос, но когато си на път да похарчиш един милиард и триста и петдесет милиона, нормално е да се чувстваш притеснен.

— Не знам. Вероятно никой не знае точно защо. Едно нещо е сигурно: акциите на всички банки са спаднали с по три-четири процента. „Саут Чайна“ е по-засегната, тъй като тя е между по-слабите банки — обясни Филис Уанг. Филис беше експерт по пазарите на Хонконг — останалите имаха основание да й вярват. Тя добави: — Извън това няма никакви причини за безпокойство.

На сивата светлина на утрото розовото лице на Скоти изглеждаше мораво като цвекло.

— Никакви, освен бъдещето на компанията ни — прошепна той.

Зак и Филис се усмихнаха. Скоти бе прав. Банкерите могат да си позволят да прехвръкват от сделка на сделка като пчелички от цвят на цвят. Ръководствата на компаниите, които са обект на тези сделки, понасят обаче всички последици. Една неуспешна сделка може да върне цяла корпорация с пет или десет години назад. От друга страна, една успешна сделка може да я изстреля в съвършено различна орбита, недостижима с каквито и да било други средства. Скоти имаше основания да нервничи. Компанията „Саут Чайна“ беше почти с размера на „Хадърли Пасифик“. На практика „Хадърли“ се опитваше не просто да нагълта залък, голям почти колкото нея, но и да го направи изцяло на кредит. Сделката бе извънредно рискована във всяко отношение. Наистина, тримата бяха направили всички възможни проучвания, но винаги можеше да изникне някое непредвидено обстоятелство.

Зак и Филис чакаха спокойно. Скоти можеше да вземе едно-единствено правилно решение. За това разполагаше с всичкото време, което му бе нужно.

— Дали акциите няма да продължат да спадат? Тогава можем да купим компанията още по-евтино.

— Разбира се, курсът винаги може да падне още малко — отвърна Филис. — Или обратното, може да се повиши. Никой не може да предвиди това. Но вие имате всичко, което ви трябва. Кредитните ви линии са уредени. Компанията си струва, цената в момента е идеална. Не виждам причина да изчакваме повече. По-изгодно няма да стане.

— Дано да сте прави…

Скоти притежаваше около процент и половина от акциите на „Хадърли Пасифик“. Той лично отговаряше за осъществяването на сделката, както и за последващото преустройство на „Саут Чайна“ и превръщането й в машина за печелене на пари. Ако успееше, щеше да удвои състоянието си и да се утвърди като един от най-дръзките и преуспели бизнесмени в Хонконг. А ако се провалеше — не, такава възможност не биваше да се допуска. Като кълбо от разтопен метал слънцето се показа над сивия хоризонт на морето. Скоти го видя и сякаш се събуди от унес.

— Значи вие смятате, че трябва да предложим по четирийсет и пет долара за акция?

— Точно така. Ако не им предложите приемлива цена, която значително да превишава сегашната, просто няма да клъвнат. Е, може да се опитате и да ги изпързаляте, но те със сигурност ще се опънат и тогава ще трябва да вдигнете над лимита. По наша преценка, ако сега им предложите по четирийсет и пет долара на акция, ще можете да купите всичко с един замах.

Скоти помисли малко. Слънчевите лъчи блестяха като безброй пожари по фасадите на небостъргачите. Гледката приличаше на рекламен проспект за почивка в ада.

— Е, добре тогава. Четирийсет и пет долара. Действайте!

— Напълно ли си сигурен? — попита Зак. — Да направим ли офертата? Разбираш, че почнем ли, връщане няма.

— Разбирам. Действайте!

Филис извади мобилния си телефон. Екипът й я очакваше, готов всеки момент да пусне съобщение от името на „Хадърли Пасифик“, с което да обяви официално офертата за закупуване на „Саут Чайна“. След няколко минути всичко щеше да стане обществено достояние и процесът щеше да стане необратим. Дилърите на „Уайнстейн Люкс“ по целия свят щяха да започнат да изкупуват акциите на „Саут Чайна“ на цени, ненадвишаващи четирийсет и пет долара.

Скоти също имаше да провежда няколко телефонни разговора. Първият щеше да бъде с генералния директор на „Саут Чайна“. Това беше протоколно обаждане, нищо повече. По същество щеше да гласи нещо като: „Виж какво, не че имаме нещо лично против теб, но току-що направихме оферта да закупим компанията ти. Ако спечелим, ти си уволнен. В хода на кампанията възнамеряваме да наговорим доста неприятни неща по твой адрес, за да убедим акционерите ти, че нищо не струваш. Просто исках най-напред да го чуеш от мен, това е всичко.“ Доста странна любезност, но широко разпространена в света на финансите. Второто обаждане щеше да бъде до лорд Хадърли, който по това време очакваше новини в дома си в Челси. Хадърли щеше да е доволен. Кръвта му на стар лъв щеше да закипи.

Скоти посегна към телефона; през това време Филис вече говореше в ъгъла по мобилния. Ярката оранжева светлина, която за няколко минути бе изпълнила залива, угасна. Слънцето, току-що изгряло, потъна в тъмносивия облак, който висеше над хоризонта. Филис затвори телефона си. Съобщението щеше да излезе до няколко минути. Колелата се бяха завъртели.