Хари Бингам
Наследството на Градли (140)

9

— Матю Градли? Обаждаме се от рецепцията. Търси ви някакъв човек. Казва, че има да получава пакет от вас.

— Веднага слизам — каза Матю.

Той взе от бюрото си голям кафяв плик, адресиран до Хелмут Цитхамер, директор по инвестициите на една от най-големите швейцарски банки, слезе във фоайето и го подаде на куриера, като не забрави да получи разписка.

Куриерът беше от известна служба за експресни доставки. Тези момчета вземат пакет от всяка част на Лондон, яхват мотоциклета и отпрашват за Хийтроу, където се мятат на първия самолет в тяхната посока. При пристигане на летището предават пакета на местен представител, който го доставя на желания адрес още същия ден. Услугата не е евтина, но Матю никак не се тревожеше от цената.

В пакета имаше пачка еврооблигации на обща стойност около осем милиона долара. Часът бе осем сутринта.

Този ден Матю имаше много работа, но през цялото време поглеждаше часовника. По обяд Фиона и Ед Дийн излязоха да хапнат. Поканиха Матю да обядва с тях, но той отказа. По-късно щеше да си вземе сандвич.

Телефонът звънна точно в дванайсет и четирийсет. От цюрихския офис на куриерската служба потвърдиха, че пакетът е доставен преди половин час. Матю благодари и затвори. Време бе за кафе.

От познатата градинка, свит малко повече от обикновено на пейката, той позвъни най-напред на Хелмут Цитхамер.

— Получихте ли моя портфейл с облигации?

— Да, мистър Градли. Облигациите се намират на съхранение в трезора, а ние очакваме вашите указания.

Цитхамер беше много различен от Билиъл. Неговата банка не обслужваше доказани престъпници и подлагаше всеки потенциален клиент на внимателно проучване, преди да му открие сметка. Резултатите от проучването на Матю бяха успокоителни. Матю бе син на покойния Бърнард Градли, английски милионер първо поколение. Източниците на Цитхамер бяха установили, че Матю вероятно е наследил от баща си около десет милиона лири стерлинги, макар да не разполагаха с подробности относно самото завещание. Матю Градли работеше в „Мадисън“, една от най-уважаваните американски банки. Цитхамер беше доволен. Градли се бе оказал напълно благонадежден нов клиент, добре дошъл в неговата банка.

— Отлично! — каза Матю. — Бихте ли ми дали приблизителна пазарна оценка на облигациите?

— Разбира се. Текущата им пазарна цена възлиза точно на осем милиона двеста трийсет и седем хиляди триста и осем долара.

— И вие можете да ми заемете до седемдесет процента от тази пазарна цена?

Темата бе обсъждана вече многократно. Банката на Цитхамер щеше да задържи облигациите като гаранция за заема, който щеше да отпусне на Матю. Ако Матю не успееше да върне заема навреме, банката имаше право да продаде облигациите и да си събере парите от тях. От гледна точка на банката това бе една напълно безопасна операция.

— Точно така — отвърна Цитхамер. — Имам право да ви отпусна още в момента заем в размер до пет милиона седемстотин шейсет и шест хиляди долара. Очаквам вашите указания къде да преведа парите.

— Много добре. Искам да преведете парите още днес по сметката ми в „Суицърлънд Интърнешънъл“. — Матю продиктува номера на сметката и още някои подробности по трансфера.

— В „Суицърлънд Интърнешънъл“? — В слушалката ясно се чу как банкерът пое шумно дъх, но не каза нищо повече. — Веднага ще се заема с това.

След това Матю се обади на Билиъл. За този разговор му бе нужен един допълнителен уред — джобен диктофон. Той го включи, убеди се, че работи, и чак тогава набра номера. Матю имаше доверие на Джеймс Билиъл колкото на отровен паяк.

— Матю Градли! Толкова се радвам да те чуя отново — замърка угоднически Билиъл, щом чу гласа му. — Сигурен бях, че ще се обадиш.

— Радвам се, че се радваш. Сигурно ще се зарадваш още повече да узнаеш, че се възползвах от съвета ти.

— От съвета ми ли, Матю? — изкиска се грозно Билиъл. — Че какъв съвет съм ти давал? Как да се пазиш от слънчево изгаряне? Аз самият винаги ползвам хидратантен крем заедно с лосиона.

— Прекрасно знаеш за какво говоря. В момента разполагам с около шест милиона повече, отколкото при последния ни разговор.

— Шест милиона! Моите поздравления. Мога ли да попитам за източника на това внезапно състояние, приятелю? Да не си спечелил от лотарията? Ха-ха-ха!

Вечно предпазливият Билиъл по навик внимаваше да не се изтърве. Матю реши, че трябва да го предизвика.

— Задигнах облигациите от трезора на „Мадисън“, точно както ме посъветва. Тази сутрин ги продадох. В момента ти превеждам парите.

— Какво си направил? — извика Билиъл ужасен. — Продал си ги? На кого?

Матю му каза името на голямата швейцарска банка. Билиъл го повтори, сякаш за да се убеди, че е чул правилно. Задушаваше се от шока.

— Ти си полудял. Изрично ти казах да ги продадеш чрез нас. Рано или късно „Мадисън“ ще открие кражбата. Ще се разровят и като нищо ще проследят движението на облигациите. Дискретност, Матю, дискретност му е майката! Ние можехме да ги продадем така, че никога да не могат да ги проследят. Ти си един глупак!

Билиъл с основание бе възмутен и много уплашен. Неблагоразумието на Матю можеше да доведе до арестуването му за един от най-дръзките банкови обири в историята. Ако се стигнеше до съдебен процес, шумът, който щеше да се вдигне, непременно щеше да засегне и „Суицърлънд Интърнешънъл“, а в „Суицърлънд Интърнешънъл“ имаха нужда от публичност точно толкова, колкото в „Беърингс“ от Ник Лийсън.

Матю търпеливо изслуша крясъците на Билиъл. Накрая меко попита:

— Нещо не пропусна ли?

Билиъл мълчеше.

— Струва ми се, пропусна да отречеш, че идеята за обира беше твоя. — Гласът на Матю бе станал почти нежен. — Това е груба грешка, особено когато разговорът се записва.

Той върна лентата, и пусна последните секунди от разговора, за да докаже, че не блъфира. Билиъл мълчеше. После Матю отново превключи диктофона на запис.

— И какво смяташ да правиш с този запис, приятелю? — запита Билиъл след дълга пауза. — Ти също си замесен, позволи ми да ти го напомня.

— Смятам да се застраховам, че този път няма да ме измамиш. Ако изпълниш това, което искам от теб, всякакви делови отношения помежду ни ще приключат до края на седмицата. Касетата ще се съхранява на сигурно място заедно с подробно писмено изложение за всичките ни съвместни начинания. Силно се надявам, че тези документи няма никога да потрябват. Но ако бъда арестуван и съден по каквато и да било причина, касетата и изложението влизат в играта и аз лично ще се погрижа да тикнат и теб в затвора.

— Тази сутрин наистина ли продаде облигациите?

— Не е твоя работа.

Билиъл започна да се съвзема от шока.

— Скъпи приятелю, наистина много съжалявам, че след края на седмицата ще те загубим като клиент. Какво бихме могли да сторим, за да те задържим? Можеш да бъдеш уверен, че ще защитаваме интересите ти с всички сили.

— Убеден съм, че ще ги защитаваш. В края на краищата ние с теб имаме и доста общи интереси, не е ли така?

Матю обясни на Билиъл точно какво да направи. Както винаги Билиъл схвана моментално какво се иска от него и обеща да го изпълни най-стриктно. Матю трябваше да се обади след ден-два, за да провери докъде са стигнали нещата. Часът бе два без десет в понеделник. Всичко трябваше да приключи до петък по обяд. Не оставаше много време.

Матю затвори телефона. До края на работния ден щеше да депозира касетата и копие от изложението си в собствената си банка. Той си тръгна със забързана крачка от градинката, купи кафета за колегите си и се върна на работа. Екипът на Фиона подготвяше крупна сделка, на следващата сутрин щяха да направят офертата, така че до края на деня всичко трябваше да бъде готово.