Хари Бингам
Наследството на Градли (146)

2

Нямаше какво да се прави. Гордият самонадеян Зак бе принуден да проси.

Една събота сутрин, четири седмици преди крайния срок, двамата със Сара се излежаваха в леглото. Зак щеше да ходи към обяд до офиса, а Сара щеше да излиза на пазар, така че за този уикенд не се предвиждаше пътуване до Овъндън Хаус. Вместо това можеха да си полежат до по-късно и дори да закусят в леглото — рядък лукс за напрегнатото им ежедневие.

За да отпразнуват свободната сутрин, започнаха да се любят — не припряно и страстно както вечер след работа, а сънливо, отпуснато и без да бързат. Зак бе внимателен и галантен както никога, а Сара — по-влюбена от когато и да било.

— Страхотен си — каза му тя, когато свършиха. — Трябва по-често да си стоим сутрин вкъщи.

Зак спусна крака от леглото и започна да си обува панталоните.

— Ако искаш, вземи си душ, или просто си полежи. Аз ще отида да донеса закуска.

Младата му жена кимна щастливо. Тя знаеше, че Зак все още може понякога да проявява надменност, дори жестокост, но откакто се бяха събрали след дългата раздяла, нито веднъж не й бе причинил болка съзнателно. Изглежда, твърдостта в характера му се бе пренасочила към останалия свят. Сара беше щастлива с него и се надяваше, че и той е щастлив с нея. Протегна се с наслада в широкото удобно легло. Душът можеше да почака. Двамата със Зак щяха да закусят голи, сгушени един до друг.

Зак се върна бързо. Бе прескочил до кафенето на ъгъла и носеше пластмасов поднос, отрупан с чаши кафе, портокалов сок, пържени яйца с бекон и два кроасана, току-що извадени от фурната. Сара го гледаше от леглото.

— Казах ли ти, че си страхотен?

— Какво ли не би казала заради един топъл кроасан! — усмихна се Зак.

Сара изръмжа, пропълзя на четири крака по леглото и си взе единия кроасан с уста от подноса. Озъби се на Зак като тигър и с ръмжене го предизвика да се опита да й го отнеме. Зак погледна добре познатото лице на младата си съпруга. Тя имаше широка брадичка — доста по-масивна, отколкото е прието за жена. Можеше да се каже, че бе по-широка и от ъгловатата челюст на Зак. Но това й отиваше. Сара беше пряма, открита, силна жена. Той й се възхищаваше. Изръмжа в отговор, хвърли дрехите си на пода и пропълзя в леглото.

Захапала кроасана, Сара го предизвикваше, навираше му го под носа и се дърпаше назад, щом посегнеше да й го отнеме. И двамата бяха застанали на четири крака, а завивките бяха струпани на купчина в ъгъла на голямото легло. Сара беше много по-тренирана от Зак и като се убеди, че не може да й отнеме кроасана с ловкост, той прибягна до сила. Хвърли се върху нея, обгърна я с ръце и я събори по гръб. Тя отказваше да пусне кроасана, затова той го захапа от другия край и започна да го яде направо от устата й. Двамата го нагълтаха за секунди от двете страни, като по снежнобелите чаршафи и по голото й тяло останаха само златисти люспи.

— Виж какво направи! — скара му се шеговито тя, задъхана от борбата.

— Сега ще почистим — отвърна Зак и започна да събира с устни трохите по тялото й. Не бързаше и отделяше специално внимание на всички неравности и гънки по терена. Тя с радост го остави да шета с език по голата й плът.

— Къде е закуската? Умирам от глад! — Сгушени един до друг, двамата започнаха да ядат. Телата им се притискаха толкова плътно, че Зак ядеше само с лявата ръка, а Сара само с дясната.

— Любима моя — каза Зак, след като свършиха — имам да ти призная нещо и да те помоля за една услуга.

— Обичам изповедите. Ще коленичиш ли на пода най-напред? — шеговито попита Сара, но за всеки случай затъкна косата си зад ушите, готова за сериозен разговор.

— Не се шегувам, скъпа. Имам да ти призная нещо много важно и да те помоля за голяма услуга.

— Добре, любими, слушам те.

Зак й разказа всичко. Е, не чак всичко, но достатъчно. Каза й за условията на бащиното му завещание, за усилията си да се издигне до съдружник, за огромното си разочарование, че премията не се бе оказала достатъчна, за да събере милион лири. Каза й, че срокът е само след месец. Сара слушаше мълчаливо и внимателно, лицето й бе станало сериозно.

— Защо не ми каза всичко това още преди? — запита най-после тя.

— Нямаше как. Не исках и за миг да допуснеш, че съм се оженил за теб заради парите ти. Исках да спечеля един милион лири със собствени усилия, да освободя парите на баща ми от попечителство и чак тогава да ти разкажа всичко. Само тогава нямаше да се усъмниш в мотивите ми.

Сара го гледаше внимателно.

— Не смятам, че щях да се разтревожа особено, дори и да знаех. Казват, че ако един мъж се ожени за пари, в крайна сметка си ги спечелва сам. Във всеки случай, много си мил.

— Е, каквото и да съм имал намерение да постигна, вече няма никакво значение. Истината е, че нямам милион лири, затова исках да те помоля за услуга.

— Искаш аз да добавя разликата от неколкостотин хиляди лири, така ли?

Зак кимна и погали нежно жена си по бузата.

— А когато получиш наследството, ще го разпределиш между семейството си, предполагам. На нас за какво ни е?

Той кимна отново. Чувстваше се като пълен глупак. Това беше неговата дилема, с която си бе блъскал мозъка още от оня разговор с Алан Кармайкъл. Зак прекрасно съзнаваше, че ако остане на жена му, тя ще се погрижи парите на баща му да се разделят по равно между всички наследници, защото щеше да предполага, че неговите намерения са били точно такива.

— Сега разбирам — продължи Сара. — Значи, ако разделиш наследството на четири равни части, всички ще са доволни.

— Точно така! На четири равни части. По една за Джордж, Матю, Джоузи и…

— … и майка ти — довърши Сара изречението. — Толкова си мил и благороден, любими мой! Но според мен трябва да задържиш нещичко и за себе си! Нещо за спомен от баща ти.

Зак бе като ударен с мокър пешкир през лицето. Нито за миг не му бе минало през ум, че Сара ще очаква от него да раздаде всичките си пари. Сигурен бе, че поне една четвърт от състоянието на баща му при всички случаи ще остане за него.

— Виж какво, не знам. Мама не е достатъчно добре, за да разполага със свои собствени пари. Моята идея бе да задържа аз една четвърт от парите, а всички заедно да се погрижим за мама. По този начин няма да се налага ти да ме издържаш.

— Глупчо! — Сега Сара погали Зак по бузата. — Аз няма да те „издържам“! Просто двамата имаме достатъчно пари, за да живеем охолно.

— Е, да, но в брачния договор…

— Стига с тоя брачен договор! Ние сме мъж и жена, нали? Би било жалко да отнемаме от братята и сестра ти пари, от които те със сигурност имат по-голяма нужда.

— Виж какво, все нещо ще се уреди — намусено каза Зак. Той не можеше да позволи — нямаше да позволи — да се бори като лъв само за да могат братята и сестра му да си разделят наследството на баща им. Ами ако — ами когато — те двамата със Сара се разделят? Той щеше да се окаже единственият губещ. Не, това не биваше да се допуска.

— Убедена съм, че ще се уреди — каза Сара и го целуна. — Колко ти трябват?

— Триста и петдесет хиляди. — Зак добави още 100 000 за всеки случай. Не искаше да рискува Матю да го победи с няколко хиляди.

— Първо трябва да си ги заслужиш — каза Сара и отмести подноса със закуската. Косата отново бе паднала от ушите й.

— Какво по-точно се очаква от мен? — попита Зак, като се извърна на лакът.

— Ами не знам, но във всеки случай трябва да съм доволна…

— Колко доволна искаш да си? — Ръката на Зак я масажираше бавно по шията, но полека запълзя надолу.

— Много! О, Зак, искам да съм много доволна…

Ръката на Зак се спускаше все по-надолу и доволството на Сара нарастваше пропорционално. След три четвърти час двамата отново седнаха в леглото, наляха си още кафе и започнаха да се съвещават как най-лесно да преведат парите в сметката на Зак.