Хари Бингам
Наследството на Градли (156)

4

А какво става с Джоузефин? Тя вече е богата, но това не значи, че няма грижи. Разбира се, напуснала е някогашната си работа. Не защото е била лоша — има много по-неприятни професии от чиновник по междубанкови разплащания, при това компетентен и уважаван от колегите си. От друга страна обаче, в тази достойна професия не работят кой знае колко много собственици на три четвърти дялово участие в компании за по петдесет милиона лири стерлинги. Джоузефин няма намерение да бъде едно от изключенията.

Така че Джоузи е свободна жена. Може би ще се запише да следва, както си е мечтала цял живот. Сега тя може да си позволи да запише специалност, която я интересува, без да мисли за пари и кариера. А след като завърши — ако реши, че трябва изобщо да работи — ще си намери работа, която да й носи лично удовлетворение. Дали ще се проявява активно като президент на „Строителни машини Градли Лимитед“? Може би, макар че фирмата си има отличен директор. Лично Дейвид Балард я е уверил, че брат й Джордж е един от най-добрите бизнесмени, които познава. Но тя все пак трябва да върши нещо, а по всичко личи, че както Джордж, така и тя ще свърже бъдещето си с фирмата, основана от баща им.

Трябва най-после да реши какво да прави с наследените пари. Дали всичко й принадлежи по право, или трябва все пак да раздели състоянието си с Матю и Зак, които ограби навремето. Тя още им се сърди за безсърдечното отношение и макар и двамата да са й се извинили междувременно (Матю по-искрено, а Зак с изненадваща галантност) тя се съмнява, че ако имаха възможност да започнат всичко отначало, биха постъпиш различно. Дълбоко в душата си Джоузи знае, че ще върне на всеки от тях откраднатия милион, но едва ли ще им даде нещо повече. Засега е приела извиненията им, но продължава да държи парите, ако не се смята един шестцифрен чек, внезапно озовал се, за негова най-голяма изненада, в пощенската кутия на някакъв никому неизвестен унгарски шахматист.

Междувременно Джордж настоява печалбите да се реинвестират във фирмата, която по неговите думи има блестящо бъдеще. Така че парите си й трябват. Ако един ден реши да даде на братята си техния дял, той бездруго ще е много по-голям, отколкото сега.

За момента Джоузи е решила да си гледа живота и да се грижи за майка си. Купила й е вила в Котсуолд. С голяма веранда, обрасла в розови храсти, а в дъното на градината има малка къщичка, в която живее мила възрастна двойка — гледачката и градинарят на Хелън. В градината растат овощни дръвчета, има дори и собствен ручей. Матю и Фиона, Джордж и Вал и самата Джоузефин са чести гости. Дори Зак намира време да прескочи понякога.

Не е за вярване, но Хелън Градли е започнала да се подобрява. Не напълно — тя може би никога няма да се възстанови съвсем. Но нещо отвътре й казва, че светът е станал по-добър, удобен и безопасен, отколкото преди три години. Хелън говори по-свободно, движенията й са станали по-координирани. Разбира се, все още има нужда от помощ, тъй като не може да се обслужва сама. Но който я види да се разхожда в градината си, не може да я нарече нещастна.

Нещо повече — при своите разходки из градината Хелън все по-често може да бъде видяна в компанията на един възрастен джентълмен, пенсиониран майор от Кралската гвардия. Не е кой знае какъв красавец, а и съзнанието му е малко пообъркано (несъмнено в резултат на безупречна дългогодишна военна служба). Но двамата очевидно се чувстват добре заедно — във всеки случай той често се отбива, а и тя се радва да го види. Нищо чудно някой прекрасен ден възрастният господин да повдигне опърпаната си панамена шапка и смутено да предложи ръката си на Хелън, нищо чудно и тя да каже „да“.

Това, разбира се, би бил щастливият край на нашата история.