Хари Бингам
Наследството на Градли (139)

8

Облицованата с тъмен махагон заседателна зала на Борда на директорите на „Уайнстейн Люкс“ се намира на четирийсетия етаж в един небостъргач на Уолстрийт. Президентът на компанията Сет Уайнстейн Трети призовава Борда към ред. Господата току-що са приключили с обяда — пушена пъстърва, пилешки гърди и зелена салата. Не им е било сервирано вино, а за десерт са получили само плодове. Зад двойните врати в мълчаливо очакване стоят две секретарки, чиято задача е да не допускат никого в залата. От ненарушеното спокойствие на съвещаващите се може да зависят сделки за милиарди долари. Цели финансови пазари може да се сринат като картонени кули. Всяко взето решение е окончателно и не подлежи на преразглеждане. Затова съвещанието не бива да се прекъсва при никакви обстоятелства.

— Господа, предлагам да минем на следващия кандидат. Моля, извадете от папките си досието на мистър Закари Градли, известен като Зак, който завежда данъчния отдел на лондонския клон. Както се вижда от документите му, мистър Градли е на двайсет и девет години. Понастоящем е едва вицепрезидент, но е постъпило предложение да прескочи ранга на старши вицепрезидент и да бъде издигната кандидатурата му за съдружник.

Сет Уайнстейн е сдържан човек с официални маниери. Той не притежава страховития лъвски рев на Дан Креймър, президента на „Мадисън“, но по свой начин държанието му също излъчва власт, авторитет и личен чар. Годишните класации за най-популярен шеф на Уолстрийт се печелят ту от Креймър, ту от Уайнстейн — много рядко от някой трети.

Уайнстейн представя кандидата със съзнателно неутрални изрази. По гласа му не личи дали той самият одобрява Зак Градли за съдружник, или не. Целта на Уайнстейн е всеки от присъстващите да си изгради свое мнение за предложения Зак Градли и да бъде в състояние да го защити.

Думата взима Хорхе Еспарза, финансовият директор на „Уайнстейн Люкс“, чието главно задължение е да решава всеки ден къде да отиват милиардите на банката.

— Това е млад човек, нали? Работи при нас от две години. Преди това е бил месец-два в „Кобург“, английската банка. Преди това е правил докторат, но го е зарязал по средата. Не е в стила ни да повишаваме в съдружници хлапаци, колкото и впечатляващи да са първите им изяви.

Еспарза изразява отношението си искрено, както го чувства. Като финансов директор той има грижата да влага богатството на фирмата винаги в най-добрата валута и в най-добрите ценни книжа, но иначе не е голям мислител. Уайнстейн мълчи и слуша търпеливо. До края на съвещанието той няма повече да се намеси. Втори след Еспарза започва да говори Ларс Андерсен, американизираният швед. Андерсен е шеф на Отдела за корпоративни финанси. Говори с равен тон и гласът му е толкова тих, че всички се напрягат да го чуят.

— Прав си, Хорхе. Ние не раздаваме съдружничества без причина. Само че този хлапак е реализирал невероятни печалби за фирмата. За една година той е изкарал толкова, колкото Гилингам едва успяваше за три. Ние всички много уважавахме Гилингам. Подкрепихме го, когато за пръв път си призна, че страда от алкохолизъм — нещо, което не бихме направили за никой друг. Има признаци обаче, че младият Градли е още по-талантлив от Хал. Всеки от нас е работил с данъчни експерти. Те са малко особени, не съвсем конвенционални хора. За работата, която вършат, това е може би необходимо условие. Ето защо, аз предлагам и ние да не постъпваме конвенционално с младия Градли.

Идва ред на Алан Кармайкъл. Той е слаб, жилав и загорял, лицето му напомня щавена говежда кожа, но въпреки вида му, свидетелстващ за редовни ваканции по световните скикурорти и сафарита в Кения, Кармайкъл от пет години отговаря за всички европейски сделки на „Уайнстейн Люкс“. Той е пряк началник на Диксън Бандерман и двамата са обсъждали заедно перспективите на Зак с часове.

— Съгласен съм. От постъпването си при нас Градли постигна невероятни успехи. Преди две години той се яви изневиделица с една нетрадиционна, блестящо изпипана сделка с „Томинто Ойл“, след което успешно се включи в серия проекти под ръководството на Ейми-Лу Мазовиецки, старши вицепрезидент при мен. После ни доведе като клиент „Хадърли Пасифик“ и осъществи изключително успешно сделката с придобиването от тях на Саут Чайна Тръст Банк — една компания, голяма почти колкото самата „Хадърли“. Клиентът…

— … който му се пада тъст, нали така? — прекъсва го Еспарза. Раздадените им бележки са извънредно подробни.

— Така е. Лорд Хадърли, президентът на „Хадърли Пасифик“, е тъст на Зак Градли — продължава Кармайкъл. — За мен обаче това е без значение. Хадърли нямаше да сключи сделката, ако не беше перфектна. А тя донесе и четирийсет милиона долара хонорар за нас. Младият Градли не само има куража да му поиска толкова много пари, но и способността да съобрази, че тъст му трябва или да плати, или да се откаже от сделката. Това е доказателство за интелигентност и смелост — според мен една печеливша комбинация. Но всички тези неща не са чак толкова важни. Градли може да заслужава отлични оценки по всеки показател, но действителната причина, поради които е предложен за съдружник, са способностите му в данъчната област. Искам да бъда пределно ясен: Градли не просто изобрети една гениална формула за избягване на данъци — „Рози“, но успя да я пробута на всички пазари в Азия. Търсенето на продукта беше толкова силно, че привлякохме за свои клиент компании, с които преди никога не сме си разменяли дори коледни картички. Градли донесе на „Уайнстейн Люкс“ нещо много повече от пари той ни донесе репутация.

Кармайкъл неслучайно завършва речта си с думата „репутация“. Той прекрасно знае — както знаят и всички присъстващи — че Сет Уайнстейн по-скоро би изхвърлил половин милиард долара в морето, отколкото да навреди по някакъв начин на доброто име на банката си. „Нужен ни бе цял век, за да я изградим — обича да казва той за репутацията — но ни трябват две минути, за да я сринем.“ А и казаното от Кармайкъл е самата истина. Пакетът „Рози“ на Зак е завоювал за фирмата име на азиатските пазари, каквото никога преда не са се надявали да имат. Ал Нгуен, шефът на операциите на банката в Азия, кима енергично в знак на съгласие.

— Така е, така е. В последно време нашата репутация разчита главно на „Рози“. Връзките ни с азиатските клиенти са по-здрави от всякога. — Нгуен произнася „р“ и „л“ еднакво, но всички прекрасно разбират какво иска да каже.

— Добре де, младежът е имал много успешна година. Въпросът е: може ли да я повтори? Откъде сме сигурни? — Гласът на Еспарза прилича на ръмжене.

Кармайкъл е говорил надълго и нашироко с Бандерман, преди да долети през океана за това съвещание, и има готов отговор:

— Да, може! Диксън Бандерман познава Градли по-добре от когото и да било от нас. Диксън твърди, че Градли е най-способният служител, когото някога е виждал в нашата фирма. Той може и да не измисли някое ново издание на „Рози“, но при всички случаи ще донесе на фирмата много повече, отколкото Хал Гилингам, дори и в най-добрите си години. Той е извънредно трудолюбив, амбициозен, има ум като бръснач и съвършен търговски усет. Това е, което мисли Дик Бандерман за него, и аз нямам основание да не му вярвам.

Еспарза няма нищо против Зак Градли. Той просто не харесва Кармайкъл, намира го за твърде самонадеян и отблъскващ. Гласът му продължава да боботи заядливо.

— Е, добре, да предположим, че момчето е добро. Но знаем ли какво става в сърцето му? — Еспарза се удря с юмрук в гърдите. — Обича ли фирмата?

Въпросът е отправен към цялата заседателна зала, но от Борда искат да чуят отговора на Кармайкъл. Кармайкъл мълчи.

— Алан, какво ще кажеш?

Този път Еспарза отправя по-конкретно въпроса си и Кармайкъл отваря уста, за да отговори.