Хари Бингам
Наследството на Градли (50)

8

Зак се обади на Сара още на следващата сутрин, както й бе обещал. Отключи си сам с ключа, който му бе дала, и приготви закуска от кафе и кроасани, прясно изстискан портокалов сок, бекон, яйца и препечени филийки с масло. Изчака, докато Сара се събуди сама, след което тихичко почука на вратата й и влезе. Макар едва да вкуси от приготвената закуска, тя му бе благодарна за жеста и с умиление му позволи да изгълта остатъците. Завесите бяха спуснати, а телефонът изключен.

Не разговаряха много, но малкото разменени думи бяха важни.

— Значи няма съмнение, Зак? Значи е истина, че го е направил?

— Беше пиян. Сигурен съм, че на трезва глава не би посмял…

— Толкова по-зле! — Сара се поспря, очите й отново се напълниха със сълзи. — Ами че ние бяхме сгодени, щяхме да се женим…

Зак държеше ръката й в своята и не каза нищо.

Нещата поеха неизбежния си ход. Сара развали годежа с Робърт Лейтън, който не помнеше почти нищо от приписваното му престъпление. Объркан и огорчен, Лейтън даде имението си в Уилтшър под аренда и се записа в конната гвардия. Чувстваше се по-спокоен сред мъже и коне — те поне никога нямаше да го предадат.

Постепенно между Сара и Зак се разви странно приятелство. Срещаха се за по едно питие в Ситито. Тя го канеше на вечери, за които той понякога успяваше да се откъсне от напрегнатата си работа. Разговаряха за Лейтън. На Сара вече й се струваше, че случилото се на оня бал е било само последната капка, че Робърт Лейтън поначало не бе мъжът, който щеше да я направи щастлива. Не го мразеше, но сега бе сигурна, че и без това нямаше да си подхождат. Зак с готовност отделяше време да я изслуша, като я обграждаше със съчувствие и приятелски съвети.

Времето минаваше; Зак и Сара бяха станали неразделни приятели. Един ден тя неочаквано го покани да й гостува за почивните дни в Овъндън Хаус — имението на баща й лорд Хадърли.

— Не се ли боиш, че ще те изложа? — запита той.

— Само посмей, и ще пусна кучетата подир теб! Ама сериозно, аз мисля, че ти доста си пораснал. Навремето за нищо на света не бих те запознала с баща си. А сега съм почти спокойна.

— Не се притеснявай, обещавам да се държа прилично.

— Постарай се!

— Само да не ми се караш, ако пия от вазата или объркам вилиците…

— Ние не наливаме шампанско във вази… — ядосано започна Сара, но изведнъж разбра, че Зак се шегува. — Извинявай. Просто прави, каквото правя аз, донеси си смокинг за събота вечер и гледай да не дразниш баща ми излишно.

Сега вече Зак се почувства притеснен.

— Ти сериозно ли искаш да си нося смокинг?

— Обикновено обедите и вечеряте са неофициални, но в събота държим на вечерно облекло. Тъй че донеси си смокинга, облечи го, вечеряй и после го свали! Не е чак толкова страшно.

— Разбира се. Не се безпокой. Ще се справя. Просто не вярвах, че го казваш сериозно.

Разбраха се. Зак прати стария си смокинг на химическо чистене, а самият той се зае да подготвя психически началниците си в „Уайнстейн Люкс“, че в близките почивни дни няма да е на повикване както обикновено.