Хари Бингам
Наследството на Градли (113)

5

„Мадисън“ бяха направили оферта за „Юророуд Холидж“.

В сделката нямаше нищо особено драматично. Пазарните проучвания бяха убедили екипа, възглавяван от Фиона Шепъртън, че става дума за подценена фирма, чиито дългове струваха повече, отколкото бе пазарният им курс за момента. „Мадисън“ започна да изкупува дълга.

Както можеше да се очаква, този ход на „Мадисън“ веднага се отрази на състоянието на ценните книжа на фирмата в условията на един нестабилен пазар. Дългът й поскъпна с около пет процента. Облигациите — с около четири. Цената на акциите на „Юророуд Холидж“ се вдигна от три на около три и половина пенса. Едно увеличение от половин пени може да не изглежда кой знае какво, но когато половин пени е една шеста от цената, това си е седемнайсет процента чиста печалба! След комисионите и другите разходи седемнайсетте процента на Матю се стопиха на дванайсет, но това не му пречеше да се чувства на седмото небе. От облигации нямаше да изкара и една трета от това, което реализира с един удар от акции. Сега най-после беше сигурен, че ще спечели милиона, при това с по-малко сделки, а по-малко сделки означават и още нещо — по-малък риск да го хванат.

Всичко щеше да бъде прекрасно, ако не беше един малък инцидент — прословутата муха в гърнето с меда. На излизане от тясната уличка, опиянен от радост, Матю се бе сблъскал с една мъжка фигура и тази фигура се бе оказала не кой да е, а Брайън Макалистър.

— Не си ли подранил малко? — попита шотландецът, като многозначително кимна с глава по посока на кръчмата.

Не че Макалистър бе искал да се заяде или нещо такова. Като се срещат на улицата, повечето хора си разменят по някоя дума. Но Матю си глътна езика. Размаха безпомощно ръце, търсейки някакво оправдание. В едната си ръка още държеше издайническия телефон. Накрая изтърси:

— Чакам един приятел…

Като обяснение дори не бе чак толкова глупаво, но гузният тон го провали. Макалистър кимна бавно, после се поусмихна и отмина.

Никой не владееше играта на четене на мисли, изкуството на блъфа, по-добре от Брайън Макалистър, царя на борсовите сделки. Какво ли бе видял сега? Какво бяха открили тези пронизителни сини очи, докато се взираха в заекващото, потно, гузно лице на Матю?