Хари Бингам
Наследството на Градли (88)

4

Зак излезе от закусвалнята с кафяв хартиен плик, в който имаше един кроасан, чаша черно кафе и две бутилки прясно изстискан портокалов сок. Под мишница носеше последния брой на „Файненшъл Таймс“, а в джоба на сакото си — плоска бутилка водка. Той премина по коридора до тоалетната, затвори се в една от кабинките и седна. Отвори едната бутилка с портокалов сок и отпи няколко глътки. После доля водка и разтърси бутилката. Малко водка в портокаловия сок няма как да се усети. Тя няма свой мирис и вкус. Може да се долови известна промяна в гъстотата на сока, но не и ако се казваш Хал Гилингам. Същият Хал Гилингам, който вече няколко месеца пиеше редовно този коктейл в постепенно увеличаваща се концентрация.

Зак беше доволен. Днес бе решителният ден. Колко жалко, че Гилингам не се бе самоубил. Много алкохолици на сух режим имат нужда само от една капка, за да се пропият отново с пълна сила. Но не и Хал Гилингам. Зак внимателно бе наблюдавал вътрешната му борба през изминалите месеци и едва ли не изпитваше уважение към стареца. Гилингам беше не само най-блестящият мозък на „Уайнстейн Люкс“, но и човекът с най-силен характер. Колко жалко, че трябваше да си отиде.

Зак излезе от тоалетната и взе асансьора. Захапа кроасана и се упъти към бюрото си. Пътят му минаваше покрай кабинета на Гилингам.

— Добро утро.

— Добро утро, Зак. — Гилингам държеше в ръка сборника с данъчните закони. — Снощи на срещата на „Анонимните алкохолици“ ми дойде велика идея. Изобщо това е страхотно място за размисъл. Искаш ли да я чуеш?

— Разбира се. Ето ти сока.

— Значи така. Онази данъчна измама, дето я направихме в Хонконг, е наистина гениална, но не е приложима навсякъде. Нали така? Тя става само за холдингови компании и тям подобни. За да има смисъл и да спечелим много пари, трябва да разработим някаква схема, която всеки да може да използва. Не да измисляме нови данъчни трикове за всеки отделен клиент, а да разработим един универсално приложим пакет, който да се продава на кило. Слушаш ли ме?

— Аха. Нещо като Свещения Граал, ако правилно съм те разбрал. Мечтата на всички данъчни мошеници по света.

— Точно го рече! — Хал се ухили. Той обичаше да работи със Зак. Това момче може би не притежаваше нужната оригиналност, за да стане гениален данъчен експерт като него самия. За сметка на това имаше бърз ум, беше схватлив, улавяше всеки детайл и не жалеше сили. Пък и беше симпатяга. Двамата бяха велик отбор. Гилингам отпи от сока. Тая сутрин устата му съхнеше и сокът се плъзна в гърлото му като еликсир. Екстра качество. Той пресуши бутилката и продължи да говори: — А за да се продаде стоката, на нас няма да ни трябва специален екип за маркетинг — достатъчен ще е тоя, с който банката вече разполага. Разбираш ли? Най-подходящ за целта ми се струва екипът за търговия с деривати.

Понятието дериват звучи някак претенциозно, но всъщност става дума за нещо много просто. Ако си мислите, че примерно казано, хонконгският долар ще се качи спрямо йената, има две възможности. Едната е да купите хонконгски долари и да ги чакате да се качат. Или пък може чисто и просто да заложите на покачване на хонконгския долар. Ако познаете, може да удвоите парите си; ако ли не, губите всичко. В сравнение с първата опция — купуването на хонконгски долари — тук рискът е много по-голям, но може и много повече да спечелите. Звучи страшно, но светът на борсите си е страшен поначало. Всички го правят. Банката в която си държите спестяванията, също.

— Искаш да кажеш да се използва екипът за търговия с деривати, за да продава формула за данъчни измами? — Зак не подлагаше на съмнение мъдростта на по-възрастния си колега, той просто се възхищаваше от нея.

— Точно така. А каква е самата формула? Много е проста. Същата, която пробутахме на нашия приятел в Хонконг, но с една добавка, с която става приложима за деривати от всякакъв вид.

Хал продължи да говори. Впусна се в сложни технически обяснения, които Зак с мъка следеше. Но към края разбра почти всичко и бе направо смаян. Гилингам беше прав. Той наистина бе открил Свещения Граал! Най-важното, идеята му звучеше така, сякаш може да се приложи в цяла Източна Азия — в Хонконг, Сингапур, Тайван, Малайзия, може би и в други страни. Какво прозрение!

Двамата поговориха още малко, докато Гилингам започна да се запъва. Вместо да бъде щастлив от откритието си, той сякаш се потисна. Чувстваше се като обзет от внезапен спазъм на абстиненция. Не, не беше това. Чувстваше се пиян! Какво, по дяволите, му ставаше?

— Искаш ли още малко сок? — попита Зак.

— Да, моля ти се. Ти си истински приятел!

Гилингам гледаше с благодарност отровителя си.