Хари Бингам
Наследството на Градли (142)

11

Междувременно в далечен Орегон заседава комисия. Двама от най-способните служители на фирмата правят презентация. Те са на мнение, че са открили фирма, подходяща да се превърне в трамплин за тяхната европейска експанзия. Комисията възлага големи надежди на Европа. Пазарът там е прекалено разпокъсан и неефективен, напълно узрял за консолидация. „Орегон Фърничър“ разполага с пари, технологии, ноу-хау и с нужната мотивация, за да завладее този неразработен пазар. Генералният директор на фирмата е обявил, че очаква сто милиона долара приходи само от Европа през близките пет години и десет пъти повече през следващите пет. Всички знаят, че големият шеф говори на едро, но накрая удържа думата си. Ако е казал пет години, значи е имал предвид четири. Какво ли ще отговорят на това от екипа, натоварен с разработване на проекта?

Дейвид Търстън и Кели О’Шей чакат в преддверието на заседателната зала. Двамата се споглеждат. Търстън държи под мишница дузина подвързани екземпляри на презентацията. О’Шей е готова да включи компютъра си в големия монитор, за да онагледи тезата си. Ако от комисията оспорят нейните изчисления, тя ще може да се намеси във всеки момент, за да ги защити. И двамата изглеждат като извадени от кутийка — с безупречни костюми, красиви, свежи и загладени. Търстън и О’Шей са длъжни да произведат нужното впечатление.

— Успех, Кели!

Той й се усмихва с всичките си бели зъби. Усмивката му може да разтопи ледовете на Антарктида. Тя също му се усмихва в отговор. Нейната усмивка е по-плаха, но по-приятна. Някой колекционер би могъл да си я сложи над камината и да си я гледа по няколко часа дневно.

— Успех — отвръща тя.