Виктор Суворов
Взимам си думите назад (99)

5

Много парлив въпрос: как е могла цяла съветска танкова дивизия да допусне германската пехота да форсира Западен Буг?

Отговор ни дава генерал-полковник Сандалов: „По време на артилерийската подготовка 34-та германска пехотна дивизия нанесе големи загуби на нашата 22-ра танкова дивизия, разположена в Южното военно градче на Брест на 2,5–3,5 километра от държавната граница. Градчето беше разположено в равнинна местност и добре се виждаше от противниковата страна… Голяма част от личния състав загина или беше ранена… За това допринесе сгъстеното разположение на частите на дивизията… Дивизията изгуби повечето си танкове, артилерия и влекачи, повече от половината автоцистерни, ремонтни работилници и кухни. От огъня на противника се запали и впоследствие избухна артилерийският склад и складът с гориво-смазочни материали… Значителна част от артилерията на дивизията беше унищожена от огъня на противника или поради отсъствие на влекачи остана в парковете“ (Сандалов. „Первые дни войны“, с. 76–77). „Неподходящата, дислокация на 22-ра танкова дивизия и неразумно планираният изход на дивизията в района на Жабинки доведе до огромни загуби на личен състав и до унищожаването на по-голямата част от бойната техника и запасите на дивизията още през първите часове на войната“ (пак там, с. 35).

Книгата на генерал-полковник Сандалов излезе в разсекретен вариант през 1989 година. Той я пише обаче още през 1961-ва. В онези времена просто не може да каже истината. Истината я виждаме сега. 22-ра танкова дивизия не е на 2,5–3,5 километра от държавната граница, а „непосредствено до границата“ (Иринархов. „Западный особый“, с. 52).

За героизма на защитниците на Брестката крепост е писано много. Дори прекалено много. Ние пък ще разкажем за ужасния позор на така наречената отбрана на Брестката крепост. Как една пехотна дивизия може да разпердушини танкова дивизия?

И още едно въпросче: как така танковата дивизия се е оказала до самата граница и какъв е смисълът да е там? Комунистическите агитатори отговарят: танковата дивизия (както и всички други) е била там с една-единствена цел — да отблъсне вражеското нападение.

Това е отговор за малоумни. Всеки нормален човек би се запитал: щом като задачата на тая дивизия е била да отблъсне нападението, защо не го е отблъснала? Всъщност можела ли е? 22-ра танкова дивизия е била в положение, при което дори теоретично не са възможни никакви действия. Цялата й бойна техника е струпана на открито до границата. Противникът вижда невероятно струпване на танкове, артилерия, камиони, складове и така нататък. Достатъчно му е да открие внезапен огън дори с леки минохвъргачки и нито един съветски танкист няма да може да стигне до танка си. А може да стреля и само с картечници. Точно това прави командирът на 34-та германска пехотна дивизия. Разгромява 22-ра танкова дивизия с интензивен огън на картечници, минохвъргачки и гаубици. Е, не чак толкова лесно. Трябвали са му цели три часа.