Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Тези записи са свидетелство, че Сталин е работел неуморно. И че е карал всички да работят.

И че е успявал да намери време за всички — и за народния комисар на отбраната, и за началника на Генералния щаб, за всички. Да вземем един пример — юни 1940 година. През този месец народният комисар на отбраната маршалът на Съветския съюз С. Тимошенко е бил в кабинета на Сталин цели 22 часа и 35 минути. Началникът на Генералния щаб маршалът на Съветския съюз Б. М. Шапошников — 17 часа и 20 минути.

В кабинета на Сталин с началника на Генералния щаб често влизат неговите заместници генерал-лейтенантите Н. Ф. Ватутин и И. В. Смородинов. Смородинов е началник на Мобилизационното управление на Генералния щаб, Ватутин — на Оперативното. Смородинов планира и управлява мобилизацията на всички природни, човешки, интелектуални, производствени, транспортни и така нататък ресурси на страната с оглед нуждите на предстоящата война, а Ватутин планира използването на вече отмобилизираните маси във войната.

Всички влизали в кабинета на Сталин са единодушни, че там не са се дрънкали празни приказки. В кабинета на Сталин са влизали само онези, чието присъствие е било наистина необходимо в момента. Самият Сталин обикновено мълчал. Не налагал мнението си. Давал думата на всички и слушал внимателно. Нещо повече — Сталин държал всеки да се изкаже, без самият той да разкрива предварително мнението си. Точно в това е силата му на ръководител. Сталин иска само доклади — кратки, ясни, верни и по същество.

За 17 часа, да не говорим за 22, народният комисар на отбраната и началникът на Генералния щаб няма как да не са можели да опишат стратегическата обстановка.

Не бива да забравяме, че говорим само за срещите в кабинета на Сталин. Защото срещи е имало и на други места — на Стария площад, в Народния комисариат на отбраната, в Генералния щаб, в кремълската квартира и във вилите на Сталин. Именно там — във вилите — са се обсъждали най-важните въпроси, именно там са се вземали основните решения. Началникът на Генералния щаб маршал Борис Михайлович Шапошников е чест гост във вилите на Сталин. Нека не забравяме, че той е единственият, към когото Сталин се обръща с „Борис Михайлович“ — нещо много важно в руската култура. С тази чест не са удостоени нито Берия, нито Жуков, нито Ежов, нито Василевски, нито Тимошенко, нито Жданов, нито Маленков — никой. Сталин е уважавал Борис Михайлович и е ценил мнението му. С други думи, Шапошников е имал достатъчно време, за да докладва подробно за ситуацията.

Но и това не е всичко. Основните контакти са по телефона. Ако някой ден народният комисар на отбраната, началникът на Генералния щаб и заместниците му не фигурират в книгата за посещения в кабинета на Сталин, това изобщо не означава, че същия този ден не са имали контакти. Просто са говорили по телефона.