Виктор Суворов
Взимам си думите назад (158)

2

Тезата на Жуков е ясна: Сталин и всичките около него бяха готови да дадат на Хитлер люлката на Революцията! Обаче в този момент се появих Аз!

Хайде да проверим дали нещата наистина са стояли така. Кой казва, че положението на Ленинград е било безнадеждно? Какви източници съобщават, че градът всеки момент е можел да падне?

Вече се знае, че корабите на Балтийския флот и най-важните обекти на Ленинград са били минирани. Но и най-важните обекти в Москва, от сградата на ЦК до канализационните канали, също са били минирани. От това изобщо не следва, че Сталин е бил готов да предаде Москва на врага. Адмиралът на Съветския съюз Н. Кузнецов е категоричен: „Да, Сталин се съобразяваше с възможността Ленинград да бъде изоставен, иначе нямаше да вземе такова сериозно решение. Но това все още не означава, че върховният главнокомандващ смяташе положението на Ленинград за безнадеждно“ („Курсом к победе“. М., Воениздат, 1975, с. 120–121).

На всеки кораб има клапи, с чиято помощ той може да бъде потопен. Но това не означава, че трябва да се използват. Те са за краен случай. Във всяка ситуация може да се случи нещо непредвидено — и точно за такъв краен случай е минирана Москва, миниран е и Ленинград, както и корабите на Балтийския флот.

Да се превземе Москва обаче е трудно. А Ленинград — още по-трудно.

На запад от Ленинград има залив. И този залив на много морски мили е осеян с хиляди кръгли рогати мини, които препречват пътя на вражеския флот. Врагът не може да ги извади, защото цялата акватория се прострелва от свръхмощната морска крепост Кронщат, от бреговите укрепени райони, фортове и батареи. Никакъв противников флот не може да стигне до Ленинград. Да не говорим, че в Балтийско море няма крупни сили на германския флот. Затова пък в Кронщат и Ленинград е целият сталински Балтийски флот. Така че от запад не е имало опасност от нападение.

На изток от Ленинград има езеро; различава се от морето единствено по сладката си вода. В Ладожкото езеро има противникови кораби. Има наша военна флотилия под командването на контраадмирал. През август 1941 година в състава на флотилията има 66 бойни кораба и катери. Така че противникът не може да нахлуе и през Ладога. Дори на теория. Тоест и това направление е било безопасно.

На север от Ленинград армията на Финландия връща териториите си, изгубени през Зимната война от 1939–1940 година, изтиква Червената армия от удобните за нов „освободителен поход“ плацдарми и на 1 септември 1941 година спира на линията на старата държавна граница. От съветската страна подстъпите към Ленинград се отбраняват на Карелския провлак от 23-та армия, фланговете на свръхмощния Карелски УР са на Балтийско море и на Ладожкото езеро. Както показва опитът от трите следващи години, отбраната на 23-та армия нито може да се пробие, нито да се заобиколи, финландската армия всъщност и не прави такива опити — ръководителите на Финландия не планират да завземат Ленинград. Така че и на северното направление не са се очаквали проблеми.