Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

8

В доноса си срещу писателя Чаковски Жуков пише: „Само с желание за евтина сензация, с цел външен ефект мога да си обясня това измислено, неотговарящо на действителността описание на отстраняването от сцената на маршал К. Е. Ворошилов и моето встъпване в длъжност командващ на Ленинградския фронт. В действителност нямаше нищо подобно! Сдаването и приемането бяха на четири очи“ („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“. М., Международный фонд „Демократия“, 2001, с. 556).

Щом доносът на Жуков беше измъкнат от архивните недра, списание „Родина“ (октомври 2000) веднага избълва мощна статия със заглавието „Заради евтина сензация…“

И с подзаглавие: Изпадналият в немилост маршал протестира: истината и измислиците.

Смисълът е следният: о, колко принципен е стратегът! На каква правилна позиция е! Вижте как Жуков призовава авторите, осмелили се да описват изключително важните исторически събития като войната например, да са много внимателни, честни, правдиви и тактични… Вижте колко правилно Жуков изобличава лъжеца Чаковски, който пише в угода на буржоазните фалшификатори! „Писмото на Жуков до секретаря на ЦК на КПСС Н. П. Демичев ярко характеризира отношението му към използването на исторически факти в литературата. Маршалът отстоява позицията си с характерната за него прямота и последователност“. И така нататък в същия дух и със същия приповдигнат тон: откъде се взеха хора като Чаковски, моля ви се, да изопачават историята…

Принуден съм да защитя Чаковски. Драги другари от списание „Родина“, Александър Борисович Чаковски не си е измислил нищо. Сцената на отстраняването на Ворошилов на заседанието на Военния съвет на Ленинградския фронт за пръв път е описана в мемоарите на Жуков. Отворете ги и прочетете: ето, той влиза, на масата са насядали важни хора, обсъждат как да взривяват дворците, мостовете, заводите и корабите, Жуков сяда, седи, слуша ги, не издържа и подава бележката…

Всичко това Жуков го публикува през 1969 година. Чаковски преписва тази сцена и през 1971 година издава книгата си, като добросъвестно разработва разказа на Жуков: ето ги значи тъпаците, които решават да потопят флота, и тогава Жуков подава бележката… И Жуков веднага обвинява Чаковски, че помага на идеологическия враг: нямало било никакво заседание на Военния съвет! Никой не бил обсъждал потопяването на флота! Никаква бележка нямало! Приех фронта в кабинета на Ворошилов, на четири очи!

Като разобличава „клеветника“ Чаковски, който „заради евтина сензация“ всъщност помагал на врага, Жуков разобличава самия себе си. Защото именно той си е измислил всичко това заради евтина сензация.

Получава се следното: Жуков сам описва всичко, а след две години го отрича с негодувание. След което става истинско чудо. След още четири години излиза второто издание на мемоарите на Жуков и в него сцената на отстраняването на Ворошилов чрез бележката на Сталин е описана с още по-голям драматизъм: как в големия кабинет на покритата с червено сукно маса седели десетина души… как Жуков поискал разрешение да присъства… как след известно време подал на К. Е. Ворошилов бележката на Й. В. Сталин… и колко се вълнувал… и как на Военния съвет се обсъждал въпросът за мерките… и така нататък.

В най-правдивите последни издания всичко това се повтаря. На какво да вярваме, след като стратегът лично е написал опровержение до секретаря на ЦК на КПСС — нямаше такова нещо!

Много странна позиция заемат другарите от списание „Родина“: ако Чаковски е преписал споменатата сцена от мемоарите на Жуков, значи е клеветник. Ако обаче Жуков сам е написал всичко това ПРЕДИ Чаковски и СЛЕД Чаковски, значи той е борец за правда.

* * *

Другари Гареев, Карпов, Яковлев и така нататък, вие сте разобличени. Защото всички описвате сцената с бележката и заради евтина сензация на практика помагате на буржоазните фалшификатори.

И ви разобличава не кой да е, а любимият ви кумир, когото с такъв хъс защитавате и възхвалявате.