Виктор Суворов
Взимам си думите назад (4)

4

От 1922-а, повече от 19 години, единствената длъжност на Сталин е партиен секретар. На 4 май 1941 година той става глава на правителството, което по това време се нарича Съвет на народните комисари — СНК. През войната първи заместници на Сталин в правителството са Молотов и Вознесенски, а заместници — Берия, Булганин, Вишински, Ворошилов, Землячка, Каганович, Косигин, Маленков, Малишев, Мехлис, Микоян, Первухин и Сабуров.

На 30 юни 1941 година Сталин заема поста председател на Държавния комитет на отбраната (ГКО). Заместник на Сталин в ГКО е Молотов. Освен него, от май 1944 — Берия.

На 10 юли 1941 година Сталин приема длъжността председател на Щаба на Върховното командване — Ставката, който на 8 август е преобразуван в Щаб на Върховното главнокомандване. На тази длъжност Сталин няма заместници.

На 19 юли 1941 година Сталин става народен комисар на отбраната (НКО). На този пост през войната първи заместници са му Будьони и Жуков, а заместници Абакумов, Булганин, Василевски, Воробьов, Воронов, Голиков, Громадин, Запорожец, Кулик, Мерецков, Мехлис, Новиков, Пересипкин, Тимошенко, Федоренко, Хрульов, Шапошников, Шчаденко и Шчербаков. Нека бъда простен, ако съм пропуснал някого.

От 8 август 1941 година Сталин е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на СССР. На тази длъжност от 26 август 1942 година заместник му е Жуков.

Общо в различните периоди на войната на различните си длъжности Сталин има минимум 35-има заместници, в това число четирима първи заместници: Будьони, Вознесенски, Жуков и Молотов. Шестима души: Берия, Булганин, Жуков, Маленков, Мехлис и Молотов, са своего рода „двойни заместници“ на Сталин. Мехлис например е заместник-председател на СНК и заместник на народния комисар на отбраната. Молотов е заместник-председател на ГКО и първи заместник на председателя на СНК.

От момента, когато Сталин заема длъжността народен комисар на отбраната, т.е. от 19 юли 1941 година, Жуков е негов първи заместник на този пост. Освен това от 26 август 1942 година Жуков е заместник на върховния главнокомандващ. Накратко, Жуков е заместник на Сталин и същевременно първи заместник на Сталин.

Около Жуков се трупали мазници и подлизурковци. Много хубаво описва обстановката в щаба на Жуков артистът Борис Сичкин, приятел (и по чашка) на „маршала на победата“: „Обслужващият персонал беше само от мъже с чин не по-долу от генерал-майор. Бяха си откровени блюдолизци: лъскаха ботушите на маршала, сервираха масата и я раздигаха. С други думи, приличаха на покорни помияри. Докато изслушваха нарежданията на маршала, се кланяха доземи. Беше ми отвратително да гледам тези хора, хора, изгубили всякакво самоуважение… За маршала тези лакеи бяха нещо като декоративни кученца… По-точно, те наистина си бяха кучета по природа“ (Б. Сичкин. „Я из Одессы, здрасьте…“. СПб, СМИО-Пресс, 1996, с. 79). И ето че един ден през войната един от тези помияри решава извън графика да лизне задника на стопанина си — и пише в документа, че длъжността на Жуков е първи заместник… И се издънва! Жуков ужасно мрази да го наричат първи заместник на народния комисар на отбраната. Държи да го наричат заместник на върховния главнокомандващ. Е, онези, които са лъскали ботушите на маршала и са му поднасяли документи за подпис, явно не са били много наясно с тези тънкости и ето че един от тях нарича най-великия пълководец на всички времена и народи не с титлата, която той си харесва, а с титлата, която той наистина си има, но която не му харесва. И тогава най-великият изпада в сатанинска ярост: аз не съм първи заместник, аз съм единственият!!!

Като имаме предвид изложеното по-горе, не можем да не се съгласим, че претенциите за единствен са, меко казано, недостатъчно обосновани.