Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Жуков възнамерява да раздели щаба на Западния фронт на два ешелона. По-малката част, след като Москва се предаде на Хитлер, да се установи в източните покрайнини на столицата, а основната част на щаба на Западния фронт да се изнесе в района на Арзамас, т.е. на 400 километра на изток от Москва. Жуков не бърза да се обръща с този въпрос към Сталин. Но подчинените му го правят. На 7 октомври 1941 година в разпореждане на командващия Западния фронт постъпва членът на Военния съвет на ВВС на РККА корпусен комисар П. С. Степанов — с цел координиране действията на авиацията в интересите на Западния фронт (М. Н. Кожевников. „Командование и штаб ВВС Советской Армии в Великой отечественной войне. 1941–1945 гг.“ М., Наука, 1977, с. 61). Сталин незабавно присвоява на Степанов званието армейски комисар II ранг, за да издигне авторитета и влиянието му. Скоро командващ Западния фронт става Жуков и Степанов остава при него. Тъкмо той се обръща към Сталин.

Свидетелите за това са няколко, от главния маршал на авиацията А. Голованов до телохранителя на Сталин майор А. Рибин.

Ето разказа на Голованов. Когато се обажда Степанов, той е в кабинета на Сталин.

„— Какво е положението при вас? — попита Сталин.

— Командването е разтревожено от това, че щабът на фронта е прекалено близо до предния край на отбраната. Трябва да се изтегли на изток, оттатък Москва, например в района на Арзамас. А командният пункт да се разположи в източните покрайнини на Москва.

Възцари се дълго мълчание.

— Другарю Степанов, я ги попитайте в щаба имат ли лопати? — без да повишава глас, каза Сталин.

— Ей сега. — И пак мълчание.

— Какви лопати по-точно, другарю Сталин?

— Няма значение какви.

— Един момент… Да, има лопати, другарю Сталин.

— Предайте на другарите да ги вземат и да почнат да си копаят гробовете. Щабът на фронта остава в Перхушково, а аз оставам в Москва. Дочуване.

Каза го съвсем спокойно и, без да бърза, затвори телефона. Дори не попита кой точно повдига такива въпроси, макар да беше ясно, че без знанието на командващия фронта Жуков Степанов не би се обадил на Сталин“ (Ф. Чуев. „Солдаты империи“. М., Ковчег, 1998, с. 342).

След това въпроса за изнасянето на командния пункт на Западния фронт на изток повдигат членът на Военния съвет на Западния фронт Н. Булганин и началник-щабът на Западния фронт генерал-лейтенант В. Соколовски. Но Сталин скастря и тях.

Положението се влошава и на Жуков не му остава друго освен да се обърне към Сталин лично. Вече не споменава за Арзамас. Исканията му са по-скромни: командният пункт на Западния фронт да се изтегли ако не в източните покрайнини на Москва, то поне в западните.

Свидетелства армейски генерал С. Щеменко: „Жуков се обърна към Сталин с молба за разрешение да премести командния си пункт по-далече от линията на отбраната, при Белоруската гара. Сталин отговори, че ако Жуков отиде при Белоруската гара, мястото му ще заеме той“.

За да няма никакви съмнения в достоверността на казаното, нека се обърнем към централните вестници на Съветския съюз от 3 и 4 януари 1942 година. През тези дни се публикуват указите за награждаване на голяма група командири на Западния фронт, отличили се в сраженията за Москва. Командващият 20-а армия генерал-лейтенант Власов получава най-високата държавна награда — орден „Ленин“. Командващият 16-а армия генерал-лейтенант Рокосовски — орден „Ленин“. Командващият 10-а армия генерал-лейтенант Голиков — орден „Червено знаме“. Командващият 5-а армия генерал-лейтенант Говоров — орден „Ленин“. До указите са публикувани и снимките на командващите армиите на Западния фронт. Няма я обаче снимката на командващия Западния фронт армейски генерал Жуков. Сталин не го награждава с нищо за сраженията край Москва.

Сталин не се скъпи за наградите на Жуков. Отрупва го с ордени от гърлото чак до пъпа, че и по-надолу. Но не му прощава искането да предаде Москва.