Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

5

Танковете, също като цялата военна техника, се подразделят на бойни, учебно-бойни и учебни. В съответствие с тази класификация по време на война командирите от всички рангове освен бойните си другарки, които ги очакват в тила, си зачисляват на фронта учебно-бойна другарка. Тези другарки се наричат още ППЖ — походно-полеви жени.

Жуков не може да понася това явление. И се бори с него решително и безпощадно.

СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО.

Заповед

до войските на Ленинградския фронт

№0055

гр. Ленинград, 22 септември 1941

В щабовете и на командните пунктове на командирите на дивизии и полкове има много жени, назначени като волнонаемни, командировани и т.н. Мнозина от командирите, забравили, че са комунисти, живеят с…

Заповядвам:

Военните съвети на армите, командирите и комисарите на отделните части до 23.9.41 година да уволнят от щабовете и командните пунктове всички жени. Ограничен брой машинописки да остане след съгласуването със Специалния отдел.

За изпълнението на заповедта да се докладва на 24.9.41.

Командващ Ленинградския фронт Герой на Съветския съюз армейски генерал Жуков…

Заповедта е публикувана за пръв път в списание „История Петербурга“, 2001, №2, с. 87–88.

И още една заповед — №0066 от 24 септември. До 8-а армия на Ленинградския фронт: „В щаба на армията, сред командирите на частите и съединенията, се вихрят пиянство и разврат…“

Всеки желаещ може да намери колкото си иска такива документи и свидетелства за безмилостната борба на великия стратег за моралната чистота на командирите комунисти. Но…

Но самият стратег също е грешен.

Още през 1928 година излиза наяве случаят за двуженството на командира на полк Жуков. Почти едновременно му се раждат две дъщери. Александра Зуйкова му ражда Ера, а Мария Волохова — Маргарита.

След което по мундира на великия стратег се лепват още много лекета. Да не говорим за времето на войната. Там той наистина се развихря — походните публични домове са прикрити като медико-санитарни батальони, полеви болници и така нататък.

Освен това Жуков си има и постоянна ППЖ — Лидия Владимировна Захарова. Званието й е старши лейтенант, длъжността — лична медицинска сестра на Жуков. Геният на военното изкуство воюва на много фронтове. И ако му стане лошо, навсякъде и винаги незабавно могат да му окажат помощ квалифицирани лекари. Това обаче не му стига. През цялата война той, якият мъжага, има на разположение лична медицинска сестра.

Медицинските сестри нямат право на офицерско звание. Офицерските звания се присвояват само на лекарите. Най-многото, на което може да разчита една старша сестра от някоя евакуационна болница, са пагоните на старшина. Обикновените сестри пък са можели да се издигат до сержанти. На Жуков обаче не му пука за законите. И прави своята ППЖ офицер. И цялата я окичва с ордени. Вестник „СМ Сегодня“ от 21–27 февруари 1997 година публикува снимката на старши лейтенант Л. В. Захарова. Която има десет(!) бойни награди. Медала „За бойни (във вицовете — «за полови») заслуги“ можем да си го обясним. Това си е стандартната награда за ППЖ. Но защо гърдите й са закичени с ордена „Червена звезда“? И с „Червено знаме“?

През август 1941 година пет танка КВ под командването на старши лейтенант З. Г. Колобанов цял месец удържат напора на германските танкове на Лужкото шосе и с това спасяват Ленинград. (Между другото, преди пристигането на Жуков в Ленинград.) На 19 август Колобанов, като действа от засада, поразява първо челния танк на германската колона, след това и последния. Отляво и отдясно на пътя има блато. Колоната се оказва заклещена и Колобанов почва да поразява германските танкове един по един. Танковете са 22. Като цяло групата на Колобанов унищожава 43 германски танка. Подвигът на танкистите на Колобанов се потвърждава и от руските, и от германските архиви, вписан е в официалната история на Ленинградския военен окръг, в Гатчина има паметник-танк КВ на постамент, на който е изписано името на Зиновий Григориевич Колобанов.

За този подвиг мерачът на командирския танк старши сержант А. Усов е награден с орден „Ленин“, Колобанов е награден с орден „Червено знаме“, а всички останали участници в боя — с орден „Червена звезда“.

А ППЖ-то на Жуков се кипри и с „Червено знаме“, и с „Червена звезда“ на циците. Въпреки че не е спирала с тях противниковите танкове и не е спасявала Ленинград.

Освен това има и полски ордени. Тук поне всичко е ясно. Към края на войната комунистическото правителство на Полша е под личния контрол на Иван Серов, пръв приятел на великия стратег. По това време Серов определя кого да закичат с полски бойни ордени. Жуков кичи със съветски ордени Серов и гъзолизците му, а пък Серов — с полски — Жуков и неговите блюдолизци.

Жуков казва, че много от командирите били забравили, че са комунисти, но самият той е забравил, че е комунист и че не само „живее“ с жена, която не му е съпруга, но и извършва углавни престъпления. Като присвоява на личната си медицинска сестра офицерско звание и незаконно я награждава с бойни ордени, Жуков нарушава закона два пъти. И първото, и второто му деяние са наказуеми. На 2 май 1943 година Върховният съвет на СССР издава указа „За отговорността за незаконното награждаване с ордени и медали на СССР“, според него това престъпление се наказва със затвор от 6 месеца до 2 години. През цялата война Жуков извършва углавни престъпления, като раздава бойни ордени на разни певачки и танцувачки, на придворни смешници и блюдолизци. Да, Сталин наистина понякога е проявявал неочаквана доброта. Иначе Жуков щеше да отиде в лагерите.

Когато става въпрос за Власов, всички говорят колко бил виновен. Като почват от моралния му облик. Заместник-командващият фронта Власов имал ППЖ! Ама как може да падне толкова ниско! „Военно-исторический журнал“ не се посвени да публикува писмата на жената, била с Власов в обкръжение и минала пеша през вражеския тил от Киев до Курск. Какво отношение към военната история могат да имат личните отношения между един мъж и една жена? Нашите историци с пагони обаче се кефят: видяхте ли? Четете, четете!

Никой обаче не е написал, че Власов незаконно е направил ППЖ-то си офицер или че я е награждавал с бойни ордени за половите й подвизи. Ако това беше станало, без съмнение щяха да ни го кажат.

Ето ви обаче още един генерал. С по-височък ранг — командващ фронт. Жуков. Неизвестно защо, никой не публикува писмата на ППЖ-то му и не го обвинява за нищо.

Власов е морално разложен, а Жуков е искрено влюбен.

Власов е бил „в извънбрачна връзка“, а Жуков просто се е грял на лъчите на фронтовата любов и тя му е помагала в трудните мигове, вдъхновявала го е за велики подвизи.