Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Жертви на зверската жестокост и прочутата простащина на Жуков са не само съветските войници, офицери, генерали и маршали. По същия начин той се отнася и с чужденците.

Да видим какво пише по-нататък Борис Сичкин.

„След края на войната в чест на победата имаше банкет за чуждите делегации. Един френски министър дълго хвали съветската армия и каза много похвални думи по адрес на Жуков. Жуков взе думата и заговори. Преводачът превеждаше речта му на френски. И изведнъж Жуков го спря и каза, че не е необходимо да превежда. Че щели да го разберат и без преводач, още повече че рано или късно французите щели да играят по нашата свирка. Всички се стъписаха. Маршалът по принцип не беше от най-дипломатичните. В случая може би си беше казало думата и изпитото.

Същата вечер Георгий Константинович допусна още една нетактичност по отношение на французите, френският министър стана и вдигна наздравица. Жуков отказа да пие, даде чашата си на генерал Чуйков и му нареди да пие с французина“ (пак там, с. 83).

Войната на Съветския съюз за световно господство е изгубена. Включително по вина на Жуков. Амбициите обаче остават. Може би само амбициите на Жуков: много скоро ще управлявам и Франция!

Комунистите много обичат да обясняват колко били миролюбиви. Можели през 1945 да изтикат американците от Европа, обаче не искали. Можели и Франция и Италия да направят комунистически, ама пак не искали…

През 1945 година Съветският съюз е разорен от войната. Няколко набора млади мъже на практика са избити до крак. Няма млади мъже. Последният набор служи от 1945 до 1953 година и никой не знае кога ще го уволнят. Добре че Сталин умира — иначе са щели да ги държат още. Идва гладът от 1947 година. Промишлеността и транспортът са сринати, селата са обезкървени и разорени. Американците имат бомба. Ние нямаме. Казват ни — бомбите им били малко. Да, така е. А много ли ни трябват? Пък и те произвеждат още. Ние нямаме нищо. И дори когато вече имаме, нямаме носител.

Американците имат океански флот. Ние нямаме. Американците имат стратегическа авиация. Ние нямаме. Дори без атомна бомба стратегическата авиация може да нанесе ужасни поражения. Американците имат огромна сита армия. Ние имаме безброй сакати инвалиди, които няма с какво да нахраним.

Американците могат да ни нападнат откъдето си щат — а ние как да стигнем до Америка?

И в този момент Жуков си мечтае за Франция. Може и да мечтаеш — но не дрънкай глупости.

За подобно отношение към представители на друга страна Сталин е трябвало незабавно да свали Жуков от всичките му постове.

И пази Боже сляпо да прогледа!