Виктор Суворов
Взимам си думите назад (136)

6

Авторите на „Спомени и размисли“ си имат задача: да докажат неготовността на СССР за войната — и се стараят да я изпълнят. Изобщо не се притесняват от избора на средства и методи за лъжа. Книгата е 734 страници; за да се опровергае, ще трябват два пъти по толкова, понеже жуковските лъжи са многопластови, пропити със страшна омраза към народа и лакейска любов към поредния генерален секретар. Ето ви само един пример за нашата „въпиеща неготовност“. На с. 214 Жуков съобщава, че за двете години преди германското нападение в Съветския съюз са сформирани 125 нови дивизии. Тази цифра се повтаря и преди мемоарите му, и след тях. Същите глупости дрънка и абсолютният невежа маршалът на Съветския съюз А. А. Гречко: „Това позволи през 1939–1941 година… да се сформират 125 нови дивизии“ („Вооруженные силы Советского государства“. М., Воениздат, 1974, с. 60).

А заедно с него и главният военен историк генерал-лейтенант П. А. Жилин: „През 1939–1941 г. бяха сформирани 125 нови дивизии“ („Великая отечественная война“. М, ИПЛ, 1973, с. 46).

Аз също вярвах някога на това, после се усъмних. Започнах да броя, започнах да си правя картотека на дивизиите и да вписвам сведенията за всяка дивизия. И бързо ми стана ясно, че 125 са само стрелковите дивизии, от които 23 веднага са преформирани в моторизирани. Тук трябва да отбележим, че моторизираните дивизии по броя на танковете почти не са се различавали от танковите. А освен стрелковите дивизии само през последната година преди германското нападение в Съветския съюз са сформирани 61 танкови дивизии. През същата година са сформирани и 79 авиационни дивизии. Жуков си спомня 125-те нови дивизии — и забравя още 140. Казва за стрелковите, а за танковите и авиационните не си спомня.

И когато ни разправят, че единствено у Жуков можем да намерим голямата истина за войната, ще възразя: всичките тия мошенически номерца много преди Жуков са използвани и повторени хиляди пъти от Телпуховски, Некрич и така нататък.

Още преди Жуков сборникът „50 лет Вооруженных сил СССР“ разказва на доверчивите читатели: „Особено крупни мероприятия се осъществяват през 1939–1941 г. Достатъчно е да посочим, че през тези години са сформирани 125 нови дивизии“ (М., Воениздат, 1968, с. 262). Авторите забравят да уточнят, че става въпрос само за стрелкови дивизии, за 140-те нови танкови и авиационни дивизии — нито дума. Така че този номер не е измислен от Жуков.

Освен това през същия период са сформирани пет въздушнодесантни корпуса и още пет се подготвят за разгръщане. Сформирани са десет противотанкови бригади и т.н., и т.н., и т.н. Жуков забравя и за това.

Хитлер започва войната за световно господство с 6 танкови дивизии. А ние само за една година разгръщаме повече танкови дивизии, отколкото всички армии по света за цялата история на човечеството. Но началникът на Генералния щаб, по чието време става това, не си спомня нищо.

През същия период освен дивизиите на Червената армия бурно се увеличават и дивизиите на НКВД. Жуков изброява всички германски дивизии на СС, но не включва в статистиката дивизиите на НКВД. Защо? По какво НКВД се различава от СС? Само по униформата. И по зверската си жестокост, разбира се. СС е престъпна организация. Но срещу собствения си народ войските на СС не са извършили и една стотна от онова, което са направили доблестите ни чекисти срещу народите на СССР.

Казват, че нито една съветска дивизия не била изцяло окомплектована. Прекалено много сте чели Жуков, драги мои. Бдете: Жуков лъже. Тук, с цел икономия на време и място, няма да се спираме на този въпрос. Доказателствата ще ви ги представя на друго място.

Съавторите на Жуков повтарят изтърканата съветска лъжа на западните граници на Съветския съюз имало 170 дивизии и 2 бригади (АПН, 1969, с. 204; ОЛМА-ПРЕСС, 2003, т. 1, с. 212). На този въпрос ще се върна специално и специално ще го разгледам. Така наречените експерти повтарят тази глупост от десетилетия. Григорий Иваницки например, старши научен сътрудник в Института за военна история на МО на РФ, на страниците на „Русская газета“ (22 юни 1993) разказва направо смешни истории за 170-те дивизии и двете бригади. Главният редактор е трябвало да събере капчица смелост и да заяви: няма да печатаме такива глупости! Но не я събира.

Старшият научен сътрудник не е сам. Измислиците на Жуков за сто и седемдесетте дивизии и двете бригади се разпространяват от лица с къде-къде по-високо положение. Маршалите на Съветския съюз Куликов и Куркоткин и маршалът на бронетанковите войски Лосик например умират да хвалят мемоарите на Жуков. Последният министър на отбраната на СССР маршалът на Съветския съюз Язов не само хвали мемоарите на Жуков, но и потвърждава цифрата: 170 дивизии и 2 бригади („ВИЖ“, 1991, №6, с. 7).

Нашите маршали до такава степен се вживяха в лъжите си, че сами започнаха да им вярват и престанаха да различават истина от измислица. Съгласен съм, не е лесно да се проверят сведенията за броя на съветските дивизии на западните граници — не всеки маршал на Съветския съюз може да брои до 170. Но пък с бригадите няма проблем — броят се на пръсти. Едната бригада — едно пръстче. Втората — още едно. Ха, и още десет! Ако някой от уважаваните ни маршали (и старши научни сътрудници) си направи труда да преброи бригадите, митът за числата 170 и 2 ще умре моментално. Всеки справочник за войната дава цифрите: в западните гранични военни окръзи само въздушнодесантните бригади са 15. При това е посочена дислокацията им, посочени са командирите, структурата, броят на личния състав, въоръжението, бойният път на бригадите и по-нататъшната им съдба. Пак там, в западните окръзи, има 10 артилерийски противотанкови бригади. И една бригада морска пехота. Шест бригади ПВО. Десет железопътни бригади. Две стрелкови бригади.

Общо 44.

Това са то сметките на Жуков: разполагаме с 2 бригади, 42 са се изпарили.

Освен това съществува бойна единица, наречена бригаден район на ПВО. Това си е бригада на ПВО, само че разсредоточена на значителна територия. Бригадата на ПВО прикрива един крупен важен обект, а бригадният район на ПВО — няколко по-маловажни. В петте гранични окръга има 20 бригадни района на ПВО.

Ако прибавим към 44-те бригади и бригадните райони на ПВО, излиза, че от 64 бойни единици на равнище бригада геният на военното изкуство е пропуснал 62. С такива математически способности не е трудно да се докаже, че врагът е бил по-силен.

А сега нека си представим как през пролетта на 1941 година най-великият пълководец на XX век седи в Генералния щаб. Задачата му е да планира войната. Може да планира действията на двете бригади, понеже знае, че съществуват. Но как е можел този гений да планира действията на останалите 62 бригади и бригадни райони, след като изобщо не подозира за съществуването им?

Един критик каза за „Ледоразбивачът“: това е на равнището на анекдот. Няма да споря. Но защо критиците мълчат, когато четат съчиненията на най-великия пълководец на XX век? Разказите за само двете бригади на какво равнище са? Че те са по-смешни и от „Седемнайсет мига“.

С дивизиите положението е същото. В страната за една година са разгърнати 61 танкови и 79 авиационни дивизии, но геният изобщо не знае за това. Как е можел да планира действията на танковите и авиационните дивизии, ако не е знаел, че съществуват?

Но ето че войната свършва. И след време стратегът сяда да пише мемоари. Дори ако по време на войната изобщо е нямал представа за бойната мощ на Червената армия, е трябвало да запълни този пропуск след нея. В средата на 60-те години на XX век вече са излезли достатъчно книги и за танковите войски, и за авиацията, за стратегията и тактиката. Във всяка книга за артилерията задължително са описани десетте противотанкови бригади, създадени в западните райони на страната преди германското нападение. Ако Жуков и многобройните му помощници бяха отворили поне една книга за артилерията, веднага щяха да се убедят, че само в артилерията бригадите са не две, а повече. А ако бяха отворили книга за ПВО, щяха да прочетат за 6-те бригади и 20-те бригадни района…

Мемоарите на Жуков са защитени със заклинания: „Георгий Константинович подхождаше към работата върху мемоарите си изключително отговорно. Бяха преровени цели планини архивни документи, проведоха се разговори с мнозина бивши подчинени, стотици пъти се проверяваха цифрите и фактите“ („Красная Звезда“, 12 януари 1989). Онзи, който не е чел мемоарите, който не е запознат с продукцията на агитпроп за войната, може и да повярва на тези заклинания. Но трябва просто да се отворят официалните комунистически дрънканици за войната и да се сравнят с мемоарите на стратегическия гений. След което може да се стигне само до един извод: никой не е проверявал никакви цифри и факти и не са използвани никакви архиви. Жуков и сие сглобяват „най-правдивата книга за войната“ както им дойде, като най-безсрамно преписват факти и цифри от книгите на също толкова некомпетентни и безотговорни съчинители. От познавателна гледна точка мемоарите на Жуков са военноисторически Чернобил. Опитът от войната и в Съветския съюз, и сега в Русия изобщо не се изучава. Маршалите на Съветския съюз Куркоткин, Куликов и Язов са хора, попаднали в армията по случайност. Тях ги интересува единствено в казармите да има ред, леглата да са изпънати образцово, шкафчетата да са боядисани, стенвестниците да отразяват генералния курс на родната партия. Военните им знания обаче си ги оценете самостоятелно. Как може да се изучава опитът от войната, как може да се направят изводи от грешките, след като нашите стратези нямат даже приблизителна представа за броя на войските и за бойната техника? Нашите маршали хвалят една книга, чиито автори са нямали и най-малка представа за Червената армия. Ясно е, че равнището на военните знания на Куркоткин, Язов, Лосик, Куликов и т.н. е на равнището на Жуков. А може би и по-ниско.