Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

До Граничния остров е Болничният. На този остров се е намирала централната болница на Западния военен окръг. Това пък как да го разбираме? Цялата страна знае, че границите са затворени, че граничарите стрелят без предупреждение, също като охраната в лагерите. На Болничния остров точно преди войната става нещо, което абсолютно противоречи и на логиката, и на духа на социализма. Ами помислете: направо на граничната полоса, по брега на гранична река се разхождат млади мъже с болнични халати и по пантофи. Ами ако някой реши да скочи във водата и да отплува директно при класовия враг? Кой е разрешил такова нещо? Кой го е допуснал? Къде са гледали вездесъщите органи?

Казват ни, че нападението на Германия било внезапно, т.е. че съветските вождове не очаквали война в обозримото бъдеще и че, естествено, сами изобщо не замисляли нападение. Те искали единствено мир. Добре, вярваме. В мирно време лечението на личния състав е организирано по проста система от две степени: санитарната част на полка (понякога на дивизията) и окръжната военна болница. Войниците са здрави млади момчета и по принцип не страдат от сериозни болести. Затова по правило ги лекуват на място. И само ако се налага сложно лечение, хирургическа операция например, ги пращат в окръжната военна болница.

В мирно време в състава на Западния военен окръг са влизали четири армии: 3-та, 4-та, 10-а и 13-а. Освен това — четири стрелкови, един въздушнодесантен и два механизирани корпуса, шест укрепени района и няколко отделни дивизии, бригади, полкове и батальони, които не влизат в състава на армиите, а се подчиняват пряко на командващия окръга. Хайде сега да си представим следната ситуация: редник Иванов от 100-на стрелкова дивизия, разположена в района на Минск, трябва спешно да бъде опериран от апандисит. Местният ескулап му пише направление да го откарат за операция в граничната зона.

Преди германското нападение в окръжната военна болница в Брестката крепост карат бойци и командири от Витебск, Могильов и Смоленск, от 400, 500, 600 километра, от дълбокия тил направо на границата.

Обясняват ни, че просто така се било получило — исторически… Това изобщо не може да е вярно! До септември 1939 година окръжната военна болница е в Минск. А преди това — в Смоленск. След „освободителния поход“ Брест става съветски и болницата бързо се мести там. Защо?

Когато научих за тази болница и за, меко казано, необичайното й разположение, реших, че другарят Сталин след „освободителните походи“ от 1939-1940-а очевидно е замислил либерализация: нека народът да може да се любува на чужбинските простори един вид, нека границата стане прозрачна! Обаче не е толкова просто. Ако Сталин е решил да посмекчи людоедския си режим, защо на съседния остров е НКВД?

От военна гледна точка нещата също куцат. Да сте чували някога за такова нещо — някоя държава да разположи най-голямата си военна болница направо на границата с някоя съседна страна? И не само на границата, но и на централната магистрала, която свързва столиците на двете страни? Представяте ли си в мирно време Пакистан да си тупне най-голямата военна болница на границата с Индия? Или на границата на приятелския Израел да цъфне сирийска военна болница? Да не би Пакистан или Сирия да си нямат достатъчно земя?

Та и за другаря Сталин си мисля: да не би земята в Русия да не му е стигала, та изнася военните болници покрай границата?

Да си представим същата ситуация, но в умален мащаб. Представете си, че сте началник-щаб на корпус или общовойскова армия. Възможността за война не е изключена. Вашите дивизии се готвят за отбрана. Всяка дивизия заема полоса 30 километра по фронта и 20 километра в дълбочина. И ето че един от командирите решава да разположи дивизионната болница най-отпред, при това не в центъра на своя участък, а на левия фланг, в самия му край. Следователно при отбранителни боеве ранените трябва да се прекарват от десния фланг на левия под противниковия огън. На трийсет километра. Но дори да успеят да ги откарат, ще трябва да ги лекуват пак под обстрел.

Представете си ситуацията и като началник на висшестоящ щаб преценете действията на подчинените си…

Сега да се върнем към действителния мащаб.

Всяка дивизия има медико-санитарен батальон, по време на война всяка армия има болнична база в състав няколко евакуационни и хирургически болници. Освен това военният окръг, който в случай на война се превръща във фронт, има собствена болнична база — до десет и повече болници. И значи най-голямата от тези болници е разположена в Брестката крепост, на най-левия фланг на Западния фронт, на стотина метра от държавната граница. Западният фронт — това са 470 километра от север на юг, от границата на Литва до границата на Украйна. Ако се е подготвяла отбрана, изборът на място за болницата е престъпление. Как ще карат ранените тук? На 200, 300, 400 километра по фронтовата линия? Под обстрел, под снаряди и шрапнели? Болни и ранени ще има обаче не само на фронтовата линия, но и в тила. Пострадали от бомбардировки например. Тях какво да ги правим — да ги превозваме от дълбокия тил към фронта? Че и в Брестката крепост, която при една отбранителна война още през първите минути 5 неминуемо ще попадне под огъня на противника?!