Виктор Суворов
Взимам си думите назад (170)

1

В мемоарите си Жуков разказва невероятни неща, а извън тях — направо потресаващи. Ето какво споделя великият стратег с Героя на социалистическия труд Константин Симонов:

„Моряците обсъждаха въпроса в какъв ред да взривяват корабите, за да не попаднат в ръцете на германците. Казах на командващия флота Трибуц: «Като командващ фронта ви забранявам това. Първо, веднага разминирайте корабите, за да не се взривят сами, и, второ, докарайте ги по-близо до града, за да могат да стрелят с цялата си артилерия». Защото, виждате ли, те обсъждаха въпроса за минирането на корабите, а на корабите имаше по четирийсет боекомплекта. И аз им казах: «Как изобщо може да се минират корабите? Да, може и да ги потопят. Но дори да е така, те трябва да свършат в битка, като стрелят». И когато впоследствие германците настъпиха на Приморския участък на фронта, моряците ги обстреляха така, че те направо побягнаха. Че как иначе! Шестнайсетдюймови оръдия! Представяте ли си каква мощ е това?“

Никой досега не е обяснил мотивите за поведението на писателя Константин Симонов. Симонов би могъл да се разсмее, да потупа стратега по рамото и най-приятелски да го посъветва никога вече да не разказва такива глупости — на никого. Симонов обаче, кой знае защо, записва измислиците на великия пълководец и после ги публикува.

Още по-странно е, че Героят на Съветския съюз писателят Владимир Карпов преписва в книгата си тези вълшебни приказки („Маршал Жуков. Его соратники и противники в дни войны и мира“, Литературная мозаика, М., Военное издательство, 1992, с. 344).

Следовник на Карпов е писателят Н. Яковлев. Той пише книга със същото заглавие — без подзаглавието обаче (Н. Яковлев. „Маршал Жуков“. М., Известия, 1995, с. 86). Когато цитира този странен текст, Карпов се позовава на Константин Симонов. Яковлев вече не се позовава на никого — просто преписва откъса като общоизвестен факт, който няма нужда от никакви препратки и обяснения.