Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава II
За истинските възгледи на Великия пълководец

Тоталитарната държава управлява мислите, но не ги вкоренява. Тя установява неопровержими догми и непрекъснато ги променя. Ето ви един откровен и груб пример: до септември 1939-а всеки германец трябваше да се отнася към руския болшевизъм с ужас и отвращение — от септември 1939-а трябваше да го обича и да му се възхищава. Ако Русия и Германия влязат във война — което спокойно може да стане в близките години, — ще сме свидетели на също толкова внезапен обрат на 180 градуса. Има ли смисъл да подчертаваме какви са резултатите на това за литературата?

Джордж Оруел

„Литературата и тоталитаризмът“

Из предаване по Би Би Си, 19 юни 1941

1

Полковник А. Кочуков, един от най-ревностните защитници на Жуков, откровено ни разказва как са се създавали военноисторическите шедьоври: „Две причини ме отведоха навремето в дома на армейски генерал Иван Владимирович Тюленев. Трябваше да се пусне юбилейна статия, посветена на 80-годишнината на маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко. Тезисите й бяха «ориентирани» за маршал Москаленко, но той отказа да подпише материала… Иначе с юбилейната статия нямаше проблеми. Иван Владимирович Тюленев я прочете и я подписа, но отбеляза:

— Малко, малко и сухо пишем за маршал Тимошенко“ („Красная Звезда“, 20 февруари 2002).

Виждате ли колко е просто всичко. Отваряме вестника и четем мъдрата статия на армейски генерал Иван Владимирович Тюленев. А бихме могли да четем същата статия и да се възхищаваме на мъдростта на маршала на Съветския съюз Кирил Семьонович Москаленко. Нали статията е била подготвена за него. И не му харесала. Няма страшно. Подписва я Тюленев.

Кочуков разказва, че на маршал Москаленко му били подготвили само тезисите, обаче после признава, че не е занесъл на Тюленев тезиси, а готовата статия. И пълководецът просто трябвало да я прочете и да се подпише. И го направил. При което направил и забележка: ех, и вие сте едни писатели, що за сух стил, душата си, душата си трябва да влагате!

Никога няма да научим кой е бил истинският автор! Може би самият Кочуков. А може би Кочуков само е занесъл статията за подпис, а са я писали хора с по-ниски чинове.

Същото научаваме и за мемоарите на Жуков. Разказва В. Комолов, ръководителят на авторския колектив на мемоарите на Жуков: „На мен например ми се наложи да проуча почти 250 книги и брошури в областта на военната история, да си извадя хиляди бележки…“ („Красная Звезда“, 12 януари 1989). Официално авторите на мемоарите на Жуков се водят редактори. Самият Комолов е главен редактор. Но един редактор няма защо да проучва 250 книги за военната история и да си прави хиляди бележки. Това си е работа на автора.

И още нещо: мемоарите — това са спомени. Каквото си спомняш — това пишеш. А ако си събрал сведения от двеста-триста книги и ги включваш в своята, това е всичко друго, но не и мемоари.