Виктор Суворов
Взимам си думите назад (83)

2

През нощта срещу 22 юни Жуков, разбрал вече, че нападението е неизбежно, подписва Директива №1: да не се отговаря на никакви провокационни действия… и да не се провеждат никакви други мероприятия без специално разрешение. Тази заповед директно забранява да се приведе в действие планът за прикритие на държавната граница и войските да се вдигнат по тревога: ако има специално разпореждане от Москва, ще обявите тревога; ако няма, отговаряте с главите си, ако вдигнете тревога.

Та за такива действия Жуков също е упълномощен, но да отмени собствените си заповеди — не бил.

Жуков хитро бяга от отговорност: от една страна — войската трябва да е в готовност; от друга — да не се предприемат никакви мерки! Каквото и да стане, Жуков си е чистичък — дал е съвсем противоречащи си нареждания. Виновни при всяко положение остават командващите по места: вдигаш войските по тревога — разстрел; не ги вдигаш — пак разстрел.

Генерал-полковник И. В. Болдин, през 1941 г. генерал-лейтенант и заместник-командващ Западния фронт, ни разказва за разговорите с Москва в ранното утро на 22 юни. Командващият фронта армейски генерал Павлов крещи в слушалката: Война! Разрешете да действаме! Дайте разрешение да открием артилерийски огън! Дайте разрешение да сваляме германските самолети!

А в отговор: не се поддавайте на провокации!

Следва втори разговор с Москва. Отговорът е същият: не се поддавайте на провокации! Началникът на разузнаването на Западния фронт полковник Блохин докладва: срещу Западния фронт в момента едновременно действат повече от трийсет пехотни, пет танкови, две моторизирани и една десантна дивизии, четирийсет артилерийски и пет авиационни полка на противника. Това не е провокация! Но Москва не е съгласна.

След известно време — трети разговор с Москва. После четвърти.

Вместо командващия фронта армейски генерал Павлов с Москва говори генерал-лейтенант Болдин.

Отговорите са все същите: никакъв артилерийски огън, няма да предприемате никакви действия! Не се поддавайте на провокации! (И. В. Болдин. „Страницы жизни“. М., Воениздат, 1963, с. 84-85; „ВИЖ“, 1961, №4, с. 65).

И тогава командващият Западния фронт армейски генерал Павлов извършва подвиг. Вече не пита за пълномощия. А просто отказва да изпълнява заповедите на Москва. Поема цялата отговорност и със заповедта си по същество обявява война на Германия. Без този геройски подвиг разгромът на съветските войски щеше да е още по-огромен. За този подвиг би трябвало да наградят Павлов с втора Златна звезда. Златните звезди обаче отиват при Жуков, който уж още вечерта на 21 юни бил знаел, че нападението е неизбежно, но упорито продължава да заповядва на армията да не се поддава на провокации.

На 22 юни в 7 часа и 15 минути Жуков сяда да пише Директива №2, с която позволява воденето на бойни действия — с известни ограничения, разбира се.

В 21 часа и 15 минути армиите получават Директива №3, подписана от Тимошенко, Маленков и Жуков, с която се нарежда на войските на Северозападния, Западния и Югозападния фронт незабавно да преминат в решително настъпление. На Северозападния и Западния фронт се възлага „до края на 24.6. да се овладее районът на Сувалки“. Югозападният фронт получава задачата „до края на 24.6. да се овладее районът Люблин“.

След войната Жуков заявява: врагът беше по-силен! Разказва, че още през лятото на 1940 година бил разбирал, че врагът е силен и че СССР не е готов за война. Ами като е така, дай заповед за отбрана! А ако сме нямали сили и за отбрана, защо не си дал заповед за отстъпление? Голяма е Русия — може да се отстъпва чак до Москва и така да се изтощава врагът. Още през първия ден на войната обаче Жуков заедно с Маленков и Тимошенко подписва самоубийствената заповед да се завладеят полските градове Сувалки и Люблин, при това без подготовка за фантастично къси срокове. Тази заповед не би могла да донесе на Червената армия нищо освен гибел и позор — и ги донася. Да я подпише, нали разбирате, Жуков има пълномощия.

Пак може да ми възразите: ами такова е било времето, налагало се е да се подписват престъпни заповеди… Жуков обаче сам ви опровергава. Според него на 22 юни Сталин бил объркан, не казвал нищо, не знаел какво да прави. Ако е било така, Жуков, без да иска никакви пълномощия, е трябвало да поеме управлението в свои ръце и да действа. Обаче не го прави.

Накратко — за умните неща Жуков не е упълномощен, а за глупавите и престъпните — пълномощия колкото щеш.