Виктор Суворов
Взимам си думите назад (155)

6

И ето че най-сетне Жуков е в апартамента на Сталин. Освен домакина на масата седят „А. С. Шчербаков, В. М. Молотов, Г. М. Маленков и други членове на Политбюро“. Така пише в първото издание. Във второто издание Маленков изпада от списъка. В следващите, по-правдиви издания, го връщат на масата на Сталин.

Сталин (ако се вярва на мемоарите) похвалил Жуков за успеха на операцията край Елня… въпреки че самият Жуков само четири страници преди това признава, че тя е неуспешна. Излиза, че Сталин го хвали за това, че се е провалил.

И след това Сталин бил казал: „Бяхте прави тогава (имаше се предвид докладът ми от 29 юли)“ (АПН, 1969, с. 310).

Ако Сталин наистина е казал тези думи, значи публично признава, че свалянето на Жуков от поста началник на Генералния щаб е било необосновано и несправедливо.

Сталин обаче не е казал нищо такова. Вече установихме, че на 29 юли Жуков не е направил никакви предсказания за действията на Хитлер през септември. Просто защото не е имало какво да се предсказва: нито Хитлер, нито фелдмаршалите му са можели да знаят как ще свърши Смоленското сражение и каква ще е ситуацията в края на август, да не говорим за средата на септември. Не са можели да знаят и кога и как ще свършат сраженията в района на Уман, на Кременчуг и Днепропетровск. Не са знаели и не са можели да знаят какво ще правят през август, а пък Жуков бил знаел всичко предварително не само за август, но и за септември.

Да допуснем за момент все пак, че е било точно така. Да повярваме, че още на 29 юли 1941 година Жуков е виждал действията на Хитлер месец и половина напред и е настоял съветските войски да се изтеглят от района на Киев. Да повярваме, че през юли Сталин не се съгласява с това, но че в началото на септември най-после разбира, че е сбъркал, и пред Молотов, Маленков, Шчербаков и други признава правотата на великия стратег: ох, прав беше ти през юли, Георгий Константинович, още тогава трябваше да им дадем Киев.

Въпрос: какво е трябвало да направи Сталин в ситуация, когато разбира, че е сбъркал, и признава, че Жуков е бил прав, при това пред най-близките си съратници?

Отговор: трябвало е да действа така, както го е посъветвал Жуков, т.е. веднага да вдигне телефона и да заповяда на командващия Югозападния фронт генерал-полковник Кирпонос да се изтегли от района на Киев. Като не са послушали Жуков през юли и не са отстъпили Киев на германците и през август, да им го дадат поне през септември, нали така?

Странно обаче: Сталин признава, че геният на военното изкуство е прав, но кой знае защо, не се възползва от гениалните му предложения и не дава заповед за изтегляне на войските от района на Киев. Дори напротив: вдига телефона и казва на Кирпонос изобщо да не си и помисля да изтегля войските си от Киев.

Но най-удивителният момент не е в поведението на Сталин, а в поведението на Жуков. Още на следващата страница великият стратег се саморазобличава. И то не за пръв път. Кой знае защо, той цитира разговора от 11 септември 1941 година между върховното ръководство и командването на Югозападния фронт. В Москва на телефона са Сталин, Шапошников и Тимошенко. В Киев — Кирпонос, Бурмистренко и Тупиков. Сталин заплашително казва: „Спрете най-после да търсите рубежи за отстъпление, търсете пътища за съпротива и само за съпротива“. И по-нататък: „Няма да оставите Киев и няма да взривявате мостовете до специално нареждане на Ставката“. Сталин буквално се кара на Кирпонос, че иска да изтегли войските, и му забранява дори да мисли за отстъпление.

Тоест думите на Жуков не се потвърждават от действията на Сталин.

Не ми е ясно едно. След като в мемоарите току-що е написано, че Сталин признава гениалността на Жуков, защо на следващата страница се привежда документ, който опровергава тези измислици?