Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

9

Въпросът си остава: ако полковете, дивизиите и корпусите на 4-та армия (както и на всички останали съветски армии) не са се занимавали с подготовка за отблъскване на агресията, какво са правели?

Отговорът е прост.

„През есента на 1940 година… в окръга започна поредица полеви командирски и щабни занятия и войскови учения. Тренировката как да се провеждат учения с войската беше организирана в основните окръзи лично от народния комисар на отбраната маршала на Съветския съюз Тимошенко и в основата й беше заложен опитът от съветско-финландската война. В нашата 4-та армия занятието беше на тема «настъпление на стрелкови полк» и се проведе на артилерийския полигон край Брест. Добре си спомням колко непривично ни се стори пустото поле, на което след няколко минути трябваше за започнат тактическите учения. Но ето че тези минути изтекоха и загърмя артилерията. Под нейно прикритие към телените заграждения и минните полета (мините бяха учебни) запълзяха сапьорите и почнаха да правят проходи. После от дълбоките окопи изскочи пехотата и като следваше плътно артилерийската вълна, се хвърли в атака. Заедно с пехотата тръгнаха танковете, които също водеха огън с бойни снаряди.

Докато правеше разбор на учението, Тимошенко на няколко пъти подчерта:

— Войската трябва да се учи да действа като на война и само на онова, което ще й е нужно на война“ (Сандалов, „На московском направлении“. М., Наука, 1970, с. 55).

„Всички учения преди войната по замисъла и изпълнението си ориентираха войските на първо място към осъществяване на пробив на укрепени позиции“ (Сандалов. „Первые дни войны“, с. 39).

„Командно-щабните учения и полевите занятия през целия зимен период и през пролетта на 1941 година се провеждаха изключително на настъпателни теми…“ (пак там).

Понякога, за разнообразие, темата на ученията и военните игри е не настъплението, а контранастъплението. В смисъл — врагът ни напада, а ние нанасяме ответен удар. Ако ще е така, преди да се нанесе ответен удар, трябва да се отрази ударът на противника. Но точно това винаги остава зад кадър: „През есента на 1940 година според разработка и под ръководството на Генералния щаб в Белорусия се проведе голяма щабна военна игра… Тази военна игра имаше един голям недостатък. Основно внимание в нея се обръщаше не на организирането на отразяването на противниковото настъпление, а на провеждането на контранастъпление…“ (пак там, с. 41).

Тук също всичко е ясно и лесно обяснимо. Войската се учи да води „контранастъпление“ на базата на опита от Зимната война във Финландия: подлите финландци ни нападнаха, ние ги отблъснахме и след това нанесохме ответен удар… Съветските маршали и генерали планират точно такава „отбранителна“ война и срещу Германия. „Отразяването на нападението“ е същото като смокиновите листа, лепнати между краката на мраморните статуи — всички знаят какво има отдолу, но да не се вижда. Та и съветските стратези от време на време прикриват по същия начин целта на ученията си, но бързо се връщат към отработването на чисто настъпателни теми. Без никакви смокинови листа. „През март-април 1941 година щабът на 4-та армия участва в сложна оперативна игра по карти в Минск. Разработваше се фронтова настъпателна операция от територията на Западна Белорусия в направлението Белосток — Варшава“ (пак там).

„В края на май се проведе армейско полево излизане, което завърши с игра по карти. Проиграваше се настъпателна операция…“ (пак там).

„На 21 юни 1941 година завърши провежданото от щаба на армията двустранно командно-щабно учение на тема «Настъпление на стрелкови корпус с преодоляване на речна преграда»“ (пак там). Щабът на 28-и стрелкови корпус, както знаем, се намира в Брест, на самия бряг на Западен Буг. Пак там са двете му дивизии и двата корпусни артилерийски полка. Опитайте се да отгатнете с каква цел се отработва такава тема.

След смъртта на Сталин на съветските генерали (до генерал-полковник, но не и по-нагоре) им е заповядано да пишат обяснения на действията си през лятото на 1941 година. Генерал-полковник В. С. Попов, бивш командир на 28-и стрелкови корпус на 4-та армия, в обяснението си от 10 март 1953 година пише: „Аз, тогава командир на 28-и стрелкови корпус, не бях запознат с плана за отбрана на държавната граница“ („ВИЖ“, 1989, №3, с. 65). Значи 28-и стрелкови корпус, разположен на самия бряг на граничната река, отработва темата „Настъпление на стрелкови корпус с преодоляване на речна преграда“, но никой в този корпус, като се почне от командира, не е запознат с плановете за отбрана на държавните граници и изобщо не ги е виждал.

„За последната седмица на юни щабът на окръга беше подготвил игра с щаба на 4-та армия също на настъпателна тема“ (Сандалов. „Первые дни войны“, с. 40–41).

„Сутринта на 22 юни щабът на армията трябваше да проведе на артилерийския полигон, разположен южно от Брест и в присъствието на представители на военния окръг, планираните от окръга опитно-показателни учения на тема «Преодоляване на втората полоса на укрепен район»“ (пак там, с. 57). За тези учения е трябвало да пристигнат представители на Народния комисариат на отбраната.

Няма защо да обясняваме, че на наша територия няма и не може да има укрепени райони на противника, нали? Те са оттатък реката.

* * *

Както виждаме, ученията на 4-та армия са много, понякога буквално се застъпват. Ден след ден и нощ след нощ. През есента, зимата, пролетта, лятото. В делник и в празник. Учения на равнище полк, дивизия, корпус, армия и фронт. В Генералния щаб също се подготвят единствено за пробив на отбрана, форсиране на водни прегради, щурм на укрепени райони, въздушни десанти и стремително напредване в дълбокия тил на противника. За това Червената армия е била напълно подготвена.

Отбраната обаче не се отработва на никакви равнища.