Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Лъжите за войната започват от първия ден. И вече шейсет години не спират. Вечерта на 22 юни 1941 година говорителят Юрий Левитан с дълбокия си глас чете в микрофона пред цялата страна, пред целия свят сводката на Главното командване на Червената армия за 22 юни 1941 година. Смисълът й е — ура! Съсипваме германците!

На следващия ден има още една сводка на Главното командване. От 24 юни вече се излъчват не сводки на Главното командване, а съобщения на Съветското информбюро. По едно съобщение на ден. Съветското информационно бюро е измислено с единствената цел народът да не се присмива на Главното командване на Червената армия.

От 29 юни до края на войната се излъчват по две съобщения на Информбюро. Сутрин сутрешното, в което се възпяват подвизи. Вечер — вечерното, в което се възпяват нови подвизи. Често между сутрешното и вечерното има и извънредно съобщение. В него се възпяват…

Ето ви най-първото, най-скромното съобщение от тази умопомрачителна серия. Онова, което се излъчва вечерта на 22 юни 1941 година: „Призори на 22 юни 1941 година редовни войски на германската армия атакуваха нашите гранични части на фронта от Балтийско до Черно море и до обяд бяха спрени от тях. Следобед германските войски се сблъскаха с челните части на полевите войски на Червената армия. След ожесточени сражения противникът беше отблъснат, като понесе големи загуби. Противникът успя да постигне незначителни тактически успехи само на Гродненското и Кристинополското направление и да завземе населените пунктове Калвария, Стоянув и Цехановец (първите два на 15 км и последният на 10 км от границата). Авиацията на противника атакува много наши летища и населени пунктове, но навсякъде срещна решителния отпор на нашите изтребители и зенитната ни артилерия, които нанесоха големи загуби на противника. Свалени са 65 противникови самолета“ („Сообщения Советского Информбюро“. Издание Совинформбюро. М., 1944. Том 1, с. 3). За нашите загуби не се съобщава. Можем да предположим, че на 22 юни Червената армия няма загуби.

А сега да помислим кой е съчинявал тези толкова сурови и толкова правдиви съобщения. Юрий Левитан просто чете онова, което, му дават. Само озвучава, както биха казали днес. Но не го измисля той. Горчивата истина идва от недрата на Главното командване на Червената армия. И откъде по-конкретно? От Генералния щаб. Всички сведения за състоянието на войските (и войските на противника), за дислокацията им, за загубите им и така нататък отиват в Генералния щаб и се обработват там. Защото Генералният щаб е мозъкът на армията.

И точно този мозък, след като преценява обстановката и анализира ситуацията, в края на първия ден на съветско-германската война дава първата порция правдива и обективна информация.

Точно тук трябва, да добавим, че началник на Генералния щаб на Работническо-селската Червена армия на 22 юни 1941 година е армейски генерал Георгий Константинович Жуков. Именно той става пръв борец за правдата. Именно той отваря кранчетата, от които потичат струите чиста истина за боевете и сраженията.

И кранчетата така и не са затворени оттогава.