Виктор Суворов
Взимам си думите назад (178)

1

Всеки, подготвян да работи в стратегическото военно разузнаване, помни най-важната заповед: трябва да доставиш доказателства, които да убедят всички. Трябва да се намерят факти, на които да повярва дори онзи, който изобщо не иска да вярва. И накрая някой побелял полковник казва съкрушено: има и толкова мъдри стратези, че не можеш да ги убедиш с никакви факти и никакви доказателства, в такива ситуации разузнаването е безсилно. Това всъщност е илюстрация към разказа за сблъсъка между командващия фронта армейски генерал Жуков и началника на разузнаването на Ленинградския фронт комбриг Пьотър Петрович Евстигнеев…

Жуков, разбира се, не си спомня за този епизод и не размишлява за него. Той си спомня съвсем друго. Не му стига да разкаже за Сталин, който бил смятал положението на Ленинград за безнадеждно и вече се бил примирил със загубата на града. Жуков ни разказва и за Хитлер и за обкръжението му: „Командващият германската група армии «Север» фон Лееб караше войските да бързат. Настояваше съпротивата на защитниците на Ленинград да бъде сломена по-бързо, за да се съедини с групата финландски войски. След падането на Ленинград германското командване искаше с всичките си сили да удари към Москва, като я заобиколи от североизток. Ленинград обаче се държеше и не се предаваше на врага въпреки цялата ярост и мощ на атаките му. Хитлер беше побеснял“ (АПН, 1969, с. 331).

Ако повярваме на Жуков, от момента на пристигането му в Ленинград германските войски непрекъснато щурмуват града. И ако са успеели да го завземат, щели са да хвърлят свободните си сили в обход на Москва. Жуков обаче спасява Ленинград. Отбива щурмовете. С което той, великият стратег, не позволява на Хитлер да хвърли освободените след завземането на Ленинград дивизии на московското направление. Излиза, че като брани Ленинград, Жуков спасява и Москва. И, естествено, Хитлер побеснява. На пръв поглед всичко излиза точно така, но хайде да не бързаме. Да видим следното: откъде Жуков знае какво иска германското командване от подчинените си? От какви източници е научил, че Хитлер е побеснял от яд? Къде е прочел, че фон Лееб казва на войските си да бързат? Ако го е взел от трофейните документи, трябвало е да се позове на тях. А още по-добре — да ги публикува.

Във второто издание нещата се усилват: „Хитлер караше командващия групата армии «Север» генерал-фелдмаршал фон Лееб по-бързо да овладее Ленинград и колкото се може по-бързо да освободи подвижните съединения на 4-та танкова група, за да бъдат прехвърлени на московското направление в състава на групата армии «Център»“. И по-нататък: „Генерал-фелдмаршал фон Лееб с всички сили се стараеше на всяка цена да изпълни заповедите на Хитлер — да приключи ленинградската операция преди началото на настъплението на германските войски към Москва“ (АПН, 1975. Том 1, с. 400, 408).

В първото издание бърза Фон Лееб, а във второто, по-правдивото, бърза самият Хитлер.

След войната германските историци съвсем сериозно започнаха да изучават пропуските и грешките, допуснати от Хитлер и пълководците му. На практика достъпът до всички документи, останали след войната на територията на Западна Германия, беше открит незабавно. Почти всички тези документи са публикувани.

За голямо съжаление официалната пропаганда на Съветския съюз, а сега на Русия, гради историята и култа към личността на Жуков, без да се съобразява със съдържанието на архивните документи. И всички писачи като Карпов, Симонов, Гареев и Чаковски заявяват, че изобщо не възнамеряват да използват архивите, че героичните разкази на Жуков им били съвсем достатъчни.

Много бих се радвал да мога да се съглася с тях, обаче има един проблем: през годините Жуков разказва на различните хора различни истории. И не само онези, които са били до Жуков, опровергават измислиците му — той сам непрекъснато се опровергава.