Виктор Суворов
Взимам си думите назад (211)

3

Колкото до разказа на Жуков за адютанта на Власов, това си е в областта на чистата фантастика. Направо сюрреализъм. Власовците изобщо не са се връщали при червените. Защото са знаели какво ги чака. Ето ви думите на един обикновен власовец: „Германците са хитреци, веднага ни дадоха най-черната работа, та да не можем да се върнем, наистина я загазихме. И те ще ни зарежат насред път, а пък ако паднем в ръцете на червените, за яйцата ще ни обесят“ (А. Кузнецов. „Бабий яр“. Нью-Йорк, Посев, 1986, с. 425).

Никой здравомислещ човек няма да тръгне да разказва как някой власовец се бил върнал при червените. Но дори да повярваме на тези измислици, дори да предположим, че Жуков е бил с ума си и е бил трезвен, пак остават някои въпроси. Откъде например Жуков знае какво точно е извикал адютантът на Власов? И откъде на стратега му е известно, че Власов е побягнал по синора? Защо не по някоя пътечка? По някоя просека? Направо през полето в крайна сметка? Откъде Жуков може да знае толкова точно събития, в които не е бил и не е можел да бъде участник?

И откъде се взима револверът през 1945 година? Няма откъде — само от някой музей. Към края на войната и Вермахтът, и Червената армия окончателно се отказват от револверите. Пък и откъде се е взел този револвер в ръцете на адютанта на Власов, който току-що се е предал на червените? Кой от СМЕРШ му е оставил револвера, дори да го е имал?

Да не говорим, че става дума не за обикновен власовец, а за офицер.

И то не обикновен офицер, а адютантът на самия Власов.

Кой би поел отговорността да му даде револвер, та ако ще и да е музеен експонат?

О, тази жуковска точност! Ах, тази невероятна способност да се забелязват подробностите, които не си видял и не си можел да видиш! Адютантът настига Власов и го удря с дръжката на револвера в тила… Не по темето, не по главата, не по слепоочието — точно в тила…

Та откъде Жуков е взел подробностите?

Елементарно. Навремето имаше едно гадно романче „В един часа по пладне, ваше превъзходителство“. Скалъпено от някакви чирачета в Лубянка. Те ги могат тия неща. На основата на някакви невероятни показания на арестувани лица… Така „романисти“ ставаха най-надарените лубянски садисти, способни да измислят невъобразими сюжети и после бързо и умело да принуждават арестантите да си признаят всичко. Та тази книжка е точно от този десен. Лъжата се вижда още от заглавието й. В руската освободителна армия няма „благородия“ и „превъзходителства“. Има господа: господин лейтенант, господин майор. И „господа“ в РОА има просто защото в руския език няма нищо друго — нито панове, нито херове, нито мистъри, нито сърове. Господа или другари. Няма друго. А офицерите от РОА не искат да бъдат „другари“. Има и още един вариант — гражданино началник… Но по редица причини той не бива приет. Така че остава само „господин“.

Сюжетът на „романа“ за Власов е невероятен.

Книгата е написана от надарени с необуздана фантазия, но абсолютно неграмотни следователи. В „романа“ е извратено всичко, до безбройните подробности. Няма никакви документи за мародерски наклонности на Власов. Затова на лубянските писачи им се налага да описват детайлите, като разчитат единствено на въображението си, придобито по време на мъчения и екзекуции.

А великият стратег Жуков повтаря всичките тези глупости. Прави им римейк, както е прието да се казва сега.