Виктор Суворов
Взимам си думите назад (191)

7

Жуков не разобличава само Сталин за зверството му по отношение на бойците и командирите, попаднали в германски плен. Разобличава и главния сталински контрольор, народния комисар на държавния контрол Л. 3. Мехлис — а Константин Симонов старателно записва и публикува думите на почти светеца Георгий: „… Мехлис стигна дотам, че измисли формулата: «Всеки, който е попаднал в плен, е предател на родината»… според теорията на Мехлис излизаше, че дори върналите се от този ад ги чака такова отношение, че да съжаляват, че тогава, през 41-ва или 42-ра, не са се самоубили… Как може да се иска да презираме всички, попаднали в плен в резултат на постигналите ни в началото на войната катастрофи!“ (К. М. Симонов. „Глазами человека моего поколения“. М., 1988, с. 329).

Злодеят Мехлис иска да презираме всички, попаднали в плен, а милият добричък Жуков подписва заповед да се разстрелят семействата на попадналите в плен бойци и командири, и самите те също да бъдат разстреляни, когато се върнат от плен.

И при това се възмущава от зверствата на Мехлис!

Официалният орган на агитпропагандата на днешна Русия списание „Родина“ (октомври 2000) се възторгва: Жуков бил написал „откровени, никого нещадящи мемоари“! Уточняваме — освен самия него. Пощадил е все пак себе си.

Жуков напира да разобличава Сталин, но кипва, когато писателят Чаковски се осмелява да напише, че той, великият пълководец, веднъж бил заплашил някого си с разстрел. И не просто кипва, но и пише донос до ЦК на КПСС: въпросът е политически, това е политическа диверсия от страна на клеветника Чаковски, той е подлога на буржоазните фалшификатори!

Най-страшното е, че гневът на Жуков е истински. Жуков искрено вярва, че не е разстрелял никого, че не е взимал заложници, че не е подписвал заповеди за разстрел и дори никога никого не е заплашвал с разстрел. Той сам си вярва, че през войната е удържал рубежите не с поголовни картечни разстрели, а с метода на убеждението, с личния си авторитет, с това, че е разчитал на патриотичните чувства на бойците и командирите. И пише до ЦК — обаче нали тъкмо там се пазят безбройните свидетелства за изключителните му зверства.

Веднъж бях на прием, където имаше много прочути лекари: кардиолози, хирурзи, невропатолози. Там беше и един световноизвестен психиатър. Не можех да пропусна такъв удобен момент и, без да споменавам имена, описах ситуацията в най-общи черти. В смисъл — как даден човек, по натура садист, извършва много престъпления. Но не си ги спомня. Сигурен е, че нищо такова не е станало и че не е могло да стане. И реагира изключително болезнено дори ако му се намекне за престъпленията му. А трябва да се има предвид, че намеците не се правят, за да го очернят, а за да го прославят, правят се с целта в очите на обществото престъпленията да се превърнат в изблици на спасителна енергия. И значи този човек праща донос срещу „клеветника“ на най-високо равнище, въпреки че знае, че точно там, на това равнище, има безброй документи, които не опровергават „клеветата“, а дори я потвърждават. И в същото време същият този садист си е поставил за житейска цел да разобличава други злодеи извършили подобни престъпления, вярно, не чак толкова жестоки.

Психиатърът, без изобщо да се замисля, посочи диагнозата.

Повторих този опит още няколко пъти, по друго време и в други ситуации.

Препоръчвам на всеки, който се съмнява, да потрети опита ми. Гарантирам ви, че реакцията винаги ще е една и съща. Всеки психиатър веднага ще ви назове болестта. Наистина веднага. И няма да има разлика в отговорите на психиатрите. Състоянието, за което става въпрос, е добре известно на науката и отдавна е добре изучено.