Виктор Суворов
Взимам си думите назад (12)

6

Думите на Жуков, че „за много неща още е рано да се говори“, наистина стъписват. За кое е рано да се говори? Войната е свършила, врагът е разгромен, за какво точно не може да се говори? И защо? Жуков умира 33 години след германското нападение, така и без да разкаже нищо за войната. Всичко, което е написано в мемоарите му, се знае и преди да ги напише, публикувано е от други автори. И ако в последните издания на книгата на Жуков виждаме нови моменти, то те са нови единствено за „Спомени и размисли“. Всичките тези „нови моменти“ старателно са преписани от чужди книги. От споменатата Съветска военна енциклопедия например. Самият Жуков не ни разкрива никакви тайни.

И как според вас да напаснем изявленията на великия пълководец, че може да говори само истината, с откровението му в същия абзац, че времето да се каже истината още не е дошло? Защо ще плюеш цензурата, ако и ти не казваш всичко? Непълната истина си е неистина, т.е. лъжа. Укриването на историческата истина е престъпление срещу собствения ти народ. Народ, който не знае собствената си история, е обречен на поражения, израждане и смърт. Заедно с много други за следвоенното израждане на руския народ е виновен и Жуков.

В славните времена, когато великият пълководец уж работел над най-истинната, най-правдивата си книга, хиляди честни хора пишеха „за чекмеджето“. Защо не го е направил Жуков? Някои публикуваха истината в самиздат и в тамиздат. Ако това бяха единствено възможните начини да се каже истината, защо Жуков не ги е използвал? Защо в края на краищата не избяга в чужбина, в някоя свободна страна, където да може да каже истината за войната? Страх ли го е било?

Ще ми възразят: Не е само Жуков. Мнозина лъжат за войната. Съгласен съм. Но не лъжат чак толкова.

Със своята, меко казано, ненужна словоохотливост Жуков нанесе огромни вреди на всички народи на бившия Съветски съюз. Но без да го разбира, с необузданата си горделивост навреди и на комунистическата власт. Като заявява, че във войната има нещо, за което не бива да си спомняме, Жуков нанася смъртоносен удар на комунистическия термин „великата отечествена война“. И наистина — що за „свещена война“ е войната, в чиито подробности великият стратег ни препоръчва да не задълбаваме?

Ако, както е убеден Жуков, след една третина от века — цял век — още не е дошло щастливото време, когато може да се каже истината за войната, кога ще дойде това време? Когато всички свидетели се преселят в отвъдното? Когато опоскат всички архиви и изчистят всичко „излишно“ и „неактуално“, което не отговаря на нуждите на историческия момент?