Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Няма спор, на 20 март 1941 година Голиков представя доклада „Варианти на бойни действия на германската армия срещу СССР“. Да, Голиков прави неправилни изводи. Но след това има други доклади, в които Голиков правилно оценява обстановката.

Още на 4 април Голиков изпраща на Сталин, Молотов, Ворошилов, Тимошенко, Жуков, Берия, Кузнецов и други висши ръководители на Съветския съюз и Червената армия спецсъобщение за засилването на групировката германски войски на границата на СССР (ЦАМО РФ, Опис 7237. Дело 2. Листове 84–86). Този път Голиков не прави никакви изводи. Голи факти. Без коментар. Дори да е подвел ръководството с неправилните си изводи в доклада от 20 март, сега, на 4 април, не подвежда никого. Обрисува картината такава, каквато е, без коментари. Нека фактите сами говорят за себе си. Голиков дава възможност на вождовете на страната и на Червената армия да си правят изводите самостоятелно. Така възможност има и най-великият стратег на всички времена и народи. Този път неправилните изводи на Голиков не биха могли да го объркат — нали има възможността самостоятелно да прецени обстановката. Кой знае защо обаче, Жуков не прави никакви изводи.

На 16 април генерал-лейтенант Голиков праща на ръководството спецсъобщение за прехвърлянето на германски войски в крайграничната полоса. Праща го на осем адреса: до Сталин, до Молотов, до Ворошилов, Тимошенко, Берия, Кузнецов, Жуков и Жданов (ЦАМО РФ. Опис 7237. Дело 2. Листове 89–91). В спецсъобщението се докладва, че на територията на окупираната от Германия Полша се забранява пътуването на частни лица по железниците. Дори само това би трябвало да накара ръководителите на Съветския съюз да застанат нащрек. И ако глупавият Сталин не е разбирал нищо, то мъдрият Жуков е трябвало да се сети: германците замислят нещо. Железниците им трябват за нещо.

В случая Жуков е можел и да не се мъчи да се сеща, понеже Голиков съобщава причината за настъпилите промени по полските железопътни линии: покрай другото германските войски прекарват през полска територия към съветската граница 6995 вагона боеприпаси и 993 цистерни гориво-смазочни материали. Голиков не съобщава голи цифри, а представя разгърната картина с точен анализ, като изброява 16-те основни гари, където пристигат вагоните с гориво-смазочни материали и боеприпаси. На гара Остров — 4000 вагона със снаряди и 342 вагона ГСМ; Седлец — 1640 вагона със снаряди и 30 вагона ГСМ; Замостие — 236 вагона…

Към доклада е приложена карта. Само един поглед към нея е достатъчен да се види къде са съсредоточени запасите от снаряди и къде — ГСМ. От това веднага могат да се направят изводи за намеренията и плановете на германското командване.

Но Голиков не спира дотук. В същото спецсъобщение той докладва, че германското командване е прехвърлило към съветските граници полк парашутисти и е съсредоточило в същите райони 17 хиляди въоръжени украински националисти. Жуков би трябвало да се позамисли: това пък защо?

Голиков продължава: край граничните реки се съсредоточават лодки, салове и понтони, включително на север от Брест и на 15–20 километра югоизточно от Брест.

В това съобщение Голиков не подлъгва никого с неправилни изводи. Изводът е прост като истината: „Прехвърлянето на войски и натрупването на боеприпаси и гориво на границата на СССР продължава“.

На 26 април на същите адреси Голиков изпраща спецсъобщението „За разпределението на въоръжените сили на Германия по театрите и фронтовете на военни действия към 25.04.41 г.“

Съобщението започва така: „Масовите прехвърляния на германски войски от вътрешните райони на Германия и окупираните страни на Западна Европа продължават без прекъсване“. И свършва с фразата: „Според наличните данни от 1 април германското командване е започнало сформирането на около 40 дивизии, което се нуждае от допълнителна проверка“. Всичко в това съобщение е правилно — няма никакви неправилни изводи на Голиков.

На 5 май той изпраща на десет адреса спецсъобщението „За групировката на германските войски на изток и югоизток“ (ЦАМО РФ. Опис 7237. Дело 2. Листове 97–102). Сред хората, които получават този документ, както винаги са Сталин, Молотов, Берия, Тимошенко, Жуков… Голиков отново съобщава за усилването на групировката германски войски, подробно докладва къде и какви дивизии се прехвърлят. Към това добавя, че в Словакия, Полша и Румъния железопътните линии със стратегическо значение изток — запад се удвояват. Голиков съвсем ясно заявява, че в крайграничните райони се разширява мрежата на летищата и площадките за кацане. „По цялата граница, от Балтийско море до Унгария, германците изселват населението от крайграничните зони… Немските офицери провеждат усилени рекогносцировки…“

Изобщо не търсете спомени за тези съобщения от РУ на ГЩ в мемоарите на Жуков.

Защото те изцяло оправдават Голиков.

Защото те са обвинение срещу Жуков.