Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Всеки сам трябва да си реши какво е поведението на Жуков. Всеки сам трябва да избере подходящото определение.

Лично моето мнение — не го налагам на никого — е, че Жуков е подлец. От многото съобщения той избира едно, в което Голиков неправилно е преценил обстановката. И на базата на един ранен неправилен извод на Голиков развихря благородния си гняв, като „забравя“ да спомене, че има и други съобщения. Жуков си вади — като стафидчета от козунак — онова, което му харесва, и сочи негодуващо Голиков: той, той е виновен за катастрофата.

Маршалът на Съветския съюз Филип Иванович Голиков излезе по-честен и по-благороден от Жуков. Великият стратег хвърляше кал по Голиков, а Голиков си мълчеше. Макар че можеше да възрази. Жуков привежда едно съобщение с погрешни изводи — Голиков можеше да приведе двайсет по-късни с правилни. Но Голиков не искаше да действа по схемата: кой е глупак бе — ти си глупак. Голиков знаеше, че дори никога да не се отворят докрай, архивите ще се открехнат поне мъничко. И всичко ще си дойде на мястото.

В случая Жуков би могъл да си замълчи. Просто не е трябвало да споменава Голиков и докладите му. Нали премълчава за грандиозните операции през 1942-ра с участието на хиляди танкове и самолети, на десетки хиляди оръдия и минохвъргачки, на милиони войници. Тези операции ги ръководи той. И позорно ги проваля. Защото няма с кого да се оправдае. И затова просто ги „забравя“.

Жуков не само е подлец, той е тъп подлец. Изобщо не се е сетил за архивите. Когато издава мемоарите, се самооправдава — но е трябвало да се сети и че рано или късно истината все ще излезе на бял свят и ще изложи на показ низостта му.

Този случай е поредното доказателство на отдавна известното правило, че частичната истина е по-лоша от лъжата. Защото е правдоподобна. Защото е подплатена с документи.

Ако вземем само част от истината, излиза, че е виновен Голиков — дал бил погрешни изводи. Ако обаче вземем цялата истина, излиза, че е виновен съвсем мъничко — ако изобщо е виновен.

Голямата вина е на гениалните стратези, които редовно са получавали достоверни и пълни сведения за противника и правилните изводи на разузнаването, но не са направили нищо за спасението на страната.

* * *

Нека сега се върнем към уверенията на Жуков, че не бил писал доноси за бойните си другари. Ето ви го примера за обратното. В мирно време, когато никой не го пита за нищо, маршалът на Съветския съюз Жуков пише долен пасквил срещу маршала на Съветския съюз Голиков, срещу своя боен другар, срещу своя бивш заместник на поста началник на Генералния щаб. Жуков оклеветява Голиков пред целия свят, защото мемоарите му по нареждане на Брежнев, Суслов и Гречко се публикуват по цялата планета, превеждат се на всички възможни езици. Платената лубянска агентура в безброй предавания клеветеше Голиков като „дезинформатор“ и виновник за разгрома.

Жуков оплюваше Голиков, макар да знаеше, че Голиков е прав, че Голиков е жив, че Голиков основателно може да му възрази.

Интересно как се е държал дивизионният командир Жуков през 1937-а, когато наистина са го питали, когато са питали всички за всекиго? Когато е трябвало да пишеш доноси? Когато, ако не пишеш доноси, значи помагаш на врага, на шпионажа и вредителството?

Когато ребром е стоял въпросът: или донасяш, или умираш.