Виктор Суворов
Взимам си думите назад (68)

4

Ето и още един въпрос към „мнозинството военни историци“: КОЙ Е ИЗПЪЛНИЛ ТОЗИ ПЛАН?

Нека да допуснем и да повярваме, че ядосаният Сталин е сумтял и ръмжал. И че Тимошенко и Жуков веднага са се отказали от плана си и изобщо не повдигат наново този въпрос. Планът е написан на ръка, в един екземпляр — и отива в архива. За него знаят петима: Сталин, Тимошенко, Жуков, Ватутин и Василевски. Ако се вярва на фантазиите на Светлишин, съдържанието на плана е било известно и на секретаря на Сталин Поскрьобишев. Допускаме, че Тимошенко, Жуков, Ватутин и Василевски се стряскат от гнева на Сталин и никога вече не повдигат въпроса за този план. Как обаче става така, че командващите далечните военни окръзи в Сибир и в Северен Кавказ, на Урал и Волга, без да се договарят един с друг, сформират седем нови армии и ги пращат в западните райони на страната в отговор на неизвестния им план? Как се получава така, че някой вдига авиацията от Алтай и Далечния изток, от Приволжкия, Московския, Архангелския, Орловския и от всички други военни окръзи и я прехвърля на крайграничните летища? Кой има право да свика стотици хиляди запасняци и да ги откара на хиляди километри чак до границата? Кой прави край границата складове и хранилища с десетки милиони снаряди и милиарди патрони? Кой и защо товари десетки хиляди вагони с военно снаряжение и ги праща на запад? Местна инициатива ли е това? Ами че народният комисар на транспорта другарят Каганович нямаше да даде толкова локомотиви и вагони на местните началници. И на Жуков нямаше да даде. И на Тимошенко. Той не им е подчинен. Той е подчинен единствено на Сталин. И само по негова заповед би могъл да проведе тази най-грандиозна железопътна операция в цялата човешка история.

И какво излиза? Сталин се ядосва, ръмжи, тропа с юмрук и с крака, а командващите окръзите и армиите, командирите на полкове и така нататък въпреки забраната на вожда изпълняват план, който не им е известен. Сталин заявява, че изпълнението на такъв план ще е единствено в угода на враговете на съветската власт, но Червената армия го изпълнява.

Да не би обаче войските да са се струпвали покрай границата с цел отбрана?

Това вече излиза извън рамките на научния подход. Планът за внезапно нападение срещу Германия съществува. Макар и неподписан. Но къде е планът за отбраната? Покажете ни го! Съгласен съм дори чернова да видя, омацана, от никого неутвърдена и от никого неподписана.

Често казват: може и да сме съгласни с „Ледоразбивачът“, може и да не сме, обаче къде са документите, които потвърждават тезата ви? Ами да ви попитам и аз тогава, другари военни историци: къде е планът за отбранителна война?

Възрази ми генерал-полковник Ю. А. Горков — със серия съкрушителни статии под заглавие „Краят на глобалната лъжа“. Генерал-полковникът публикува плановете за прикритие на държавната граница за периода на съсредоточаване на войските и заяви: ето ги плановете за отбрана на страната! Нещастният генерал може би изобщо не разбира разликата между отбраната на една страна и прикритието на границите. Че с прикритието на границите ни ли се изчерпват стратегическите ни замисли? Нима цялата отбрана на една огромна държава се свежда до това да се прикрие границата, т.е. със силата на армията да се поддържат граничарите, при това само докато главните сили се съсредоточават? А след като се съсредоточат — тогава по какви планове да действат?

За ваше сведение, другарю генерал — докато се съсредоточават на нашата граница, германските войски имат също такъв план за прикритие. Войските в ешелоните и в районите на разтоварване са крайно уязвими, почти беззащитни. Затова районите на съсредоточаване трябва да се прикриват от челни части, своевременно изтеглени към предната линия или в случая към границата. Това изобщо не противоречи на намерението да се нанесе внезапен удар, а дори го потвърждава.

И ето ви я загадката: как се получава така, че Сталин се ядосва и отхвърля плана, Тимошенко и Жуков козируват и го забравят, а командващите както на крайграничните, така и на вътрешните окръзи, без изобщо да знаят за този план, почват да го изпълняват? И наистина го изпълняват. Почти. Защото Хитлер им попречва. Къде е отговорът?

Отговора ни го дава самият генерал-полковник Горков в същата си разобличаваща поредица статии „Краят на глобалната лъжа“: „Стратегическият план, разработен в Генералния щаб на Червената армия и одобрен на 15 май 1941 година от политическото ръководство на държавата заема главно положение по отношение на оперативните материали на военните окръзи“ („ВИЖ“, 1996, №2, с. 2).

Охо! Значи стратегическият план е утвърден. Политическото ръководство на страната — това е другарят Сталин. И по волята на Сталин всички надолу по командната линия действат съответно на плана.

Горков повтаря същото и в друга статия: „Особено място тук заема последният оперативен план за войната… разработен от Генералния щаб на Червената армия с оглед на състоянието към 15 май 1941 година. И това е съвсем естествено. Тъкмо с този план ние влязохме във войната. От него се ръководеха командващите военните окръзи и щабовете им, според него действаше войската“ („Готовил ли Сталин упреждающий удар против Гитлера в 1941 году“. Във: „Война 1939–1945. Два подхода“. М., 1995, с. 58).

Генерал-полковник Горков съобщава, че планът е одобрен от Сталин, че планът от 15 май 1941 година е единственият, че не е имало никакъв друг и че именно него е изпълнявала Червената армия през първите дни на войната. И чак след това се позамисля над думите си. Чак след това се сеща, че се е издънил. И какво да направи? Да си вземе думите назад? А, не, в никакъв случай! И в следващите си публикации генерал-полковник Горков внася едно уточнение: стратегическият план от 15 май 1941 година е одобрен от Сталин, но от него е „махнат разделът за нанасяне на изпреварващ удар“.

Де да имах вашия талант да го усуквам, другарю генерал! След като прочетох уточнението ви, направих един експеримент. Моля и вас, и всички желаещи, ако искат, да го повторят. Взех плана от 15 май 1941 година и едно моливче и започнах да задрасквам всичко, което се отнася за внезапно нападение срещу Германия и Румъния.

И какво остана? Остана датата — 15 май 1941 година, и сведенията за противника. Нищо друго. Повторете експеримента ми, ако желаете. И не забравяйте да кажете какво остава, ако махнете от този план агресивно-нападателната съставляваща.