Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Следващата жертва на Жуков е народният комисар на Военноморския флот адмирал Н. Кузнецов, който също разполагал с изключително важни сведения, но също не могъл да вникне в същината им. На 6 май 1941 година Кузнецов праща на Сталин докладна, в която покрай другото се споменава съобщението на военноморския аташе в Берлин капитан I ранг Воронцов, че германците подготвят нахлуване на 14 май. „Данните, изложени в този документ, също бяха изключително ценни. Но изводите, които адмирал Кузнецов предлагаше на ръководството, не отговаряха на привежданите от самия него факти“ (пак там).

Във всички следващи издания обвиненията срещу генерал Голиков и адмирал Кузнецов се повтарят и се засилват. Като се почне от второто издание на „Спомени и размисли“, към обвиняемите е включен и „посланикът на СССР в Германия“ Деканозов, от когото била постъпвала „информация със същия характер“. Според Жуков с успокояващите си съобщения Деканозов дезинформирал Сталин.

В случая Жуков греши: през 1941 година Владимир Георгиевич Деканозов не е посланик. И изобщо по това време СССР няма посланици, както няма и министри. Ранга извънреден и пълномощен посланик Деканозов получава на 14 юни 1943 година. А през 1941 година той е заместник на народния комисар на външните работи и пълномощен представител на СССР в Германия. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че и Голиков, и Кузнецов, и Деканозов разполагали с безценни сведения, но не могли да направят правилни изводи от тях.

Дайте сега заедно с Жуков да се посмеем над, меко казано, глупавичките Голиков, Кузнецов и Деканозов, а после да се позамислим за друго: Голиков прави неверни изводи, Кузнецов също се излага, и други другари се издънват, обаче това не е толкова страшно, нали? Тогава, през пролетта на 1941 година, грешките и на Голиков, и на Кузнецов, и на другите е можело лесно да се поправят. Защото не Голиков, не Кузнецов и дори не Деканозов определят политиката на страната и стратегията на армията й и не пишат докладите и докладните си ей така, а ги пращат на висшестоящото ръководство. И точно висшестоящите е трябвало да преценят изложените в докладите факти, да си направят собствени изводи, да вземат правилните решения. Голиков може да е сбъркал — обаче задачата на висшестоящите ръководители е да поправят грешката му. В това е същината, смисълът на работата им. За това им плащат. Точно затова са ги сложили на постовете им. Ако глупавият Голиков е направил необосновани изводи, гениалният Жуков е трябвало да направи правилните от същата тази информация. Направил ли ги е?

Представете си, че сте началник — няма значение голям или малък. Ваш подчинен ви затрупва с цял куп неприятни факти и приключва доклада си с оптимистичното: няма страшно, всичко ще се оправи! Какво ще направите? Нямате голям избор. Правите едно от двете:

Първо: мислите и от неприятните факти си правите също толкова неприятни изводи.

Второ: изобщо не мислите, съгласявате се с необоснования оптимизъм на докладчика и на базата на неприятните факти си правите приятни заключения.

Никой не оспорва, че началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Голиков жестоко е сбъркал в изводите си. Сега да си зададем въпроса: а нима Жуков се е оказал по-умен? Нима, със същите данни пред очите си, е стигнал до други заключения?

Жуков се възмущава: изводите на адмирал Кузнецов не отговаряли на фактите, които привеждал. Да, с право се възмущава. Само че какъв е смисълът да разказва това на целия свят? Трябвало е да го заяви на Сталин и Кузнецов още тогава, на 6 май 1941 година. Тогава, през пролетта на 1941 година, е трябвало да се възмущава и да каже: дайте да обърнем внимание на фактите, другарю Сталин! Дайте да ги преценим ние с вас! На Голиков и на Кузнецов не може да се вярва, изводите им не отговарят на фактите, които докладват!

Жуков е мъдър стратег. Но в мъдростта му има едно мъничко недостатъче: великите озарения спохождат умната му глава с известно закъснение — 25 години след позорния разгром.